Жените в космоса

Първата жена, летяла в космосаВалентина Терешкова

Първата жена летяла в космоса е съветски космонавт, който побеждава над 400 кандидати и печели правото да пилотира космическия кораб Восток 6 през 1963.
Няма нищо в ранния живот на Валентина Терешкова, което да сочи, че тя ще се превърне в пионер. Валентина е дъщеря на земеделски стопанин, родена през 1937 г. в района на Ярославъл около 300 километра североизточно от Москва. Терешкова завършва училище на 16-годишна възраст и започва работа, за да издържа семейството си.
Съдбата й изглежда е предопределена да следва стъпките на майка си, като работник във фабрика за текстил, с изключение на един интерес: скачане с парашут. Когато тя е била на 22 години, скачането с парашут е било редовно нейно занимание.

И тогава идва програмата на СССР за жени космонавтки.

До 1962 година, борбата за изпращане на хора в космоса се водела от СССР и САЩ. Двете мощни държави се надпреварвали в в различни проучвания и се състезавали кой пръв ще прати човек извън атмосферата. СССР се справя по-бързо и изпраща Юрий Гагарин през април 1961 г., а месец по-късно, американците успешно пращат извън Земята – Алън Шепърд.

По време на космическата надпревара, Русия и САЩ постоянно се стремели да надминат един друг. След изпращането на мъж в космоса, очевидно следващата стъпка била да се изпрати жена в космоса.
Вдъхновена от полета на Гагарин, Терешкова пише на съветските власти, че е доброволец за всяка бъдеща програма за жени космонавти. Властите реагират, и в началото на 1962 тя се превръща в една от само пет жени, приети за обучение.

На 16 юни 1963 г., Терешкова излита с кораба Восток 6. Тя в крайна сметка обикалят земното кълбо 48 пъти, в продължение на почти три дни и циментира мястото си в историята като първата жена, която напуска земната атмосфера. В космоса тя извършва серия от биологични експерименти върху растения на борда. Терешкова също така успешно насочва космическия кораб в орбита на Земята, след като се появява авария в него. Приземяването й също не е едно от най-меките, след като тя пада в езеро.

Първата жена, която се е разхождала в открития космосСветлана Савитцкая

Властите в СССР смятат мисията на Терешкова за не дотам успешна. И цели 20 години след нейното завършване на изпращат друга жена в космоса. Това се случва чак през 1984 година.
Светлана Савицкая е родена в Москва през 1948 г. Тя е запален парашутист, и през 1970 г. завоюва 6-то място в престижно международно състезание. През 1974 г. Светлана започва кариера като пилот на самолет. В края на 1970 година Съветския съюз осъзнава, че САЩ планира да изпрати жена в космоса, в рамките на няколко години. Важно е да се отбележи, че по това време, руснаците имат първата жена в космоса (Валентина Терешкова), но те искат да запазят своя рекорд непокътнат и да победят американците отново. Така че те започват нова програма и през юли 1980 г., когато е 32 годишна Светлана е избрана за обучение. Тя приключва успешно трудната програма, както за Салют-7 , така и за Съюз.
След обучението, Светлана е избрана за член на тричленния екипажа за мисия на Съюз. Тази мисия е да лети до космическата станция Салют-7, в продължение на около седем дни и там да проведе експерименти,след което да се върне на Земята на борда на Съюз Т-5. Мисията на Светлана преминава, като по учебник и тя става първата жена, която се е разхождала в открития космос. Също така тя става първата жена, която е летяла на борда на две космически мисии, след като на 17 юли 1984 година става част от мисията на Съюз Т12.

„Учител в космоса“Криста Маколиф

Денят е 28 януари, а годината 1986 година, обикновен ден като всеки друг. Разликата тук е, че през 1981 година президента на САЩ Роналд Рейгън обявява старта на програмата “Учител в космоса”. В нея се включват над 11 000 американски граждани. На 28 януари 1986 година ще се осъществи първият космически полет, включващ обикновен цивилен гражданин. За тази цел е избрана началната учителка Криста Маколиф. Програмата има за цел да изпрати в открития космос обикновен учител, който след завръщането си на Земята да пренесе впечатленията си от пътуването и по този начин да вдъхнови бъдещите астронавти.

“Чалънджър” излита с командир Френсис Скоби, пилот Майкъл Смит, гражданката Криста Маколиф и астронавти-специалисти Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Грегъри Джарвис, нищо не дава признак, че предстои авария. Само 73 секунди след излитането на совалката, експлозия оглушава небето, а милионите зрители пред малкия екран са шокирани. Тя става в момента, когато совалката е изложена на най-голямо напрежение и двигателите й работят на пълни обороти. Разследването на трагедията доказва, че аварията е причинена от уплътненията на корпуса, един от двигателите се е възпламенил и огъня стига до главния резервоар. Така двете деца на учителката Криста Маколиф остават без майка си. След като е обявено, че тя е избрана в програмата на НАСА, Криста става нещо като герой в родния си град – Конкорд, Ню Хемпшир. Учителката е наградена посмъртно с много медали и грамоти. Ежегодно училищата в Нова Англия почитат паметта й с различни прояви – паради и тържества.

Първата руска жена в космоса след разпада на СССР

Елена КондаковаСлед като през 1991 година СССР се разпада, космическите програми в Русия продължават своята работа. И през 1994 в открития космос отново е изпратена жена. Това Елена Кондакова.
Елена Кондакова е родена на 30 март 1957 година. Тя завършва Московското Висше Техническо училище през 1980 г. и след това работи като инженер. През 1985 г. се омъжва за космонавта Валерий Рюмин. Кондакова е избрана за програмата за обучение на космонавти през 1989.
На 4-ти октомври, 1994, Кондакова прави първият си космически полет, като борден инженер на борда на Съюз ТМ-20, който лети за руската космическа станция Мир. Елена прекарва около 169 дни в космоса, по време на които тя и екипажа трябвало да се борят с прекъсване на захранването и механични проблеми на борда на космическата станция.

На втория си космически полет Кондакова е на борда на американската космическа совалка Атлантис, която стартира на 15 май, 1997 г. Там тя и екипажа прехвърлят оборудване и консумативи за Мир. Атлантис се приземява на 24 май, след като прекарва девет дни в космоса.
През 1999 Кондакова напуска космонавтската програмата и е избрана за член на Руския законодателен орган – Думата.