„Великият Изток“ – гениалният провал на един новатор

Великият Изток

Свидетели сме на техническия прогрес, индустриални върхове, гениални умове и творбите им – паметници на желанието за изпреварване на времето.

Историята помни такъв гигант създаден от човешката мисъл и труд. В настоящия материал ще се фокусираме върху един кораб и злощастната участ на неговите създатели.

Става дума за гениалния архитект Исамбърд Брунел и неговото колосално творение – корабът „Великият Изток“.

Преди да обърнем по-подробно внимание на кораба, ще се спрем накратко върху дейността на неговия създател.

Исамбърд Брунел е британски инженер, проектирал много и важни мостове, кораби, тунели, както и Голямата западна железница.

Неговото име се нарежда на второ място в „Топ 10 на най-известните британци“.

Едно негово творение, неуспешно, носещо смърт и трагедии, фалиране на мултинационални компании е забулено в мистерия.

„Великият Изток“ е първият презокеански параход и е най-големият строен някога.

Проектът се заражда в гениалния ум на Брунел през далечната 1852 г. Поради колосалните си размери и нуждата от значителна инвестиция, вратите на спонсорите се затварят пред лицето на инженера.

Той е известен с иновативните си хрумвания, гениални, непостижими и невъобразими строежи, но също така и със способността си с лекота да довежда до фалит своите инвеститори.

Корабът е изграден изцяло от метал. Огромни пластини на два слоя са занитени по цялата повърхност на корпуса.

Именно това е и причината той да бъде много тежък, а в комбинация с огромните парни котли, нужни за задвижването му и горивото, всички мислят, че той дори няма да може да плава.

За да си представим по-точно огромните му мащаби:

·       Площ 5 пъти по-голяма от стандартните кораби, плаващи по онова време;

·       По корпуса на кораба има 30 000 метални плочи, всяка от които тежи по 300 кг. и над 3 млн. нита, които закрепват плочите;

·       Капацитет на пасажерите – 4 000 души;

·       Гориво – 15 000 тона въглища;

·       200 работника, грижещи се за зареждането на парните котли денонощно;

·       Парни котли с размера на 4-етажна жилищна сграда;

·       Мощност – 8 000 конски сили.

Неговото вдъхновение и решимост да осъществи плана за най-големия кораб в света, завършва със съгласие от страна на инвеститорите и старт на проекта.

„Корабът ми ще бъде най-големият плавателен съд създаван някога!“ – заявява Брунел.

Разбира се, за такъв колосален строеж са били нужни, освен познания и финансиране, и работна ръка.

Екипът се състои от Брунел, корабостроителя Джон Ръсел и хиляди работници.

Десетки от тях загиват при инциденти още при строежа, а самият Брунел страда от бъбречно заболяване.

Изпълнението на проекта не върви гладко, проблемите започват още в корабостроителницата. При огромен пожар изгарят хиляди тонове дървен материал, теглени са заеми за възстановяване и това е първият камък, който затруднява работата.

Следващата спънка са липсите на желязо в складовете на корабостроителя. Обвиненията падат върху Джон Ръсел. Това напряга отношенията с Брунел и се започва дълга поредица скандали и пререкания.

Изпълнението на плана изостава от графика заради липсата на финансиране, желязо и маниакалното желание на Брунел да оглежда всеки детайл, който се монтира върху корпуса на кораба.

Проектът е замразен за известно време, докато от банката-инвеститор не решават да продължат финансиране при невъзможно кратки срокове за изпълнение.

Проблемите не спират дотук. След като е завършен корабът идва конфликтът по отношение на начина, по който да бъде спуснат във водата.

Брунел настоява това да бъде извършено с метални вериги, а Ръсел – по стандартния начин с тежестта на кораба.

Накрая надделява вариантът с веригите, а поради скъсване на една от тях загива един човек, а други четирима са тежко ранени.

Корабът напредва бавно към водата, ползвани са хидравлични машини, някои от които не издържат на напрежението и буквално експлодират.

Крайната цел е достигната 3 месеца по-късно. Вече потопен във водата, корабът все още не е завършен. Година и половина е нужна на Ръсел да завърши интериора, докато Брунел е с влошено здравословно състояние и заминава на лечение.

На 31.01.1858 г. „Великият Изток“ извършва първото си плаване.

За нещастие, той потегля без неговия създател. Брунел получава мозъчен удар и е напълно парализиран.

Крайната дестинация за първото плаване на кораба е Холихед. Джон Ръсел е на борда и се наслаждава на победата над невъзможното.

През септември се случва нещо катастрофално – експлозия на водния резервоар убива 5 души от екипажа. Тази новина допълнително влошава състоянието на Брунел и три години по-късно той умира в жилището си.

Корабът никога не запълва капацитета си от пасажери, от гледна точка на вложените средства е пълен провал, но е върховно постижение на инженерната мисъл!

Тридесет години след първото плаване на кораба, той е разглобен. Работниците стават свидетели на покъртителна картина – намерени са тела на възрастен и дете, които по всяка вероятност са останали във вътрешността на кораба по време на строежа.

Хората смятат, че това е причина за случилите се нещастия с кораба и хората около него.

Трагичният финал на „Великият Изток“ показва, че успехите и провалите вървят ръка за ръка, но именно те са двигателят за напредък.