„Великият Изток“ – гениалният провал на един новатор
Свидетели сме на техническия прогрес, индустриални върхове, гениални умове и творбите им – паметници на желанието за изпреварване на времето.
Историята помни такъв гигант създаден от човешката мисъл и труд. В настоящия материал ще се фокусираме върху един кораб и злощастната участ на неговите създатели.
Става дума за гениалния архитект Исамбърд Брунел и неговото колосално творение – корабът „Великият Изток“.
Преди да обърнем по-подробно внимание на кораба, ще се спрем накратко върху дейността на неговия създател.
Исамбърд Брунел е британски инженер, проектирал много и важни мостове, кораби, тунели, както и Голямата западна железница.
Неговото име се нарежда на второ място в „Топ 10 на най-известните британци“.
Едно негово творение, неуспешно, носещо смърт и трагедии, фалиране на мултинационални компании е забулено в мистерия.
„Великият Изток“ е първият презокеански параход и е най-големият строен някога.
Проектът се заражда в гениалния ум на Брунел през далечната 1852 г. Поради колосалните си размери и нуждата от значителна инвестиция, вратите на спонсорите се затварят пред лицето на инженера.
Той е известен с иновативните си хрумвания, гениални, непостижими и невъобразими строежи, но също така и със способността си с лекота да довежда до фалит своите инвеститори.
Корабът е изграден изцяло от метал. Огромни пластини на два слоя са занитени по цялата повърхност на корпуса.
Именно това е и причината той да бъде много тежък, а в комбинация с огромните парни котли, нужни за задвижването му и горивото, всички мислят, че той дори няма да може да плава.
За да си представим по-точно огромните му мащаби:
· Площ 5 пъти по-голяма от стандартните кораби, плаващи по онова време;
· По корпуса на кораба има 30 000 метални плочи, всяка от които тежи по 300 кг. и над 3 млн. нита, които закрепват плочите;
· Капацитет на пасажерите – 4 000 души;
· Гориво – 15 000 тона въглища;
· 200 работника, грижещи се за зареждането на парните котли денонощно;
· Парни котли с размера на 4-етажна жилищна сграда;
· Мощност – 8 000 конски сили.
Неговото вдъхновение и решимост да осъществи плана за най-големия кораб в света, завършва със съгласие от страна на инвеститорите и старт на проекта.
„Корабът ми ще бъде най-големият плавателен съд създаван някога!“ – заявява Брунел.
Разбира се, за такъв колосален строеж са били нужни, освен познания и финансиране, и работна ръка.
Екипът се състои от Брунел, корабостроителя Джон Ръсел и хиляди работници.
Десетки от тях загиват при инциденти още при строежа, а самият Брунел страда от бъбречно заболяване.
Изпълнението на проекта не върви гладко, проблемите започват още в корабостроителницата. При огромен пожар изгарят хиляди тонове дървен материал, теглени са заеми за възстановяване и това е първият камък, който затруднява работата.
Следващата спънка са липсите на желязо в складовете на корабостроителя. Обвиненията падат върху Джон Ръсел. Това напряга отношенията с Брунел и се започва дълга поредица скандали и пререкания.
Изпълнението на плана изостава от графика заради липсата на финансиране, желязо и маниакалното желание на Брунел да оглежда всеки детайл, който се монтира върху корпуса на кораба.
Проектът е замразен за известно време, докато от банката-инвеститор не решават да продължат финансиране при невъзможно кратки срокове за изпълнение.
Проблемите не спират дотук. След като е завършен корабът идва конфликтът по отношение на начина, по който да бъде спуснат във водата.
Брунел настоява това да бъде извършено с метални вериги, а Ръсел – по стандартния начин с тежестта на кораба.
Накрая надделява вариантът с веригите, а поради скъсване на една от тях загива един човек, а други четирима са тежко ранени.
Корабът напредва бавно към водата, ползвани са хидравлични машини, някои от които не издържат на напрежението и буквално експлодират.
Крайната цел е достигната 3 месеца по-късно. Вече потопен във водата, корабът все още не е завършен. Година и половина е нужна на Ръсел да завърши интериора, докато Брунел е с влошено здравословно състояние и заминава на лечение.
На 31.01.1858 г. „Великият Изток“ извършва първото си плаване.
За нещастие, той потегля без неговия създател. Брунел получава мозъчен удар и е напълно парализиран.
Крайната дестинация за първото плаване на кораба е Холихед. Джон Ръсел е на борда и се наслаждава на победата над невъзможното.
През септември се случва нещо катастрофално – експлозия на водния резервоар убива 5 души от екипажа. Тази новина допълнително влошава състоянието на Брунел и три години по-късно той умира в жилището си.
Корабът никога не запълва капацитета си от пасажери, от гледна точка на вложените средства е пълен провал, но е върховно постижение на инженерната мисъл!
Тридесет години след първото плаване на кораба, той е разглобен. Работниците стават свидетели на покъртителна картина – намерени са тела на възрастен и дете, които по всяка вероятност са останали във вътрешността на кораба по време на строежа.
Хората смятат, че това е причина за случилите се нещастия с кораба и хората около него.
Трагичният финал на „Великият Изток“ показва, че успехите и провалите вървят ръка за ръка, но именно те са двигателят за напредък.
