Валери Петров – Рицар на изящното слово

Валери Петров„Рицар на изящното слово” + “Зайчето Валери, пише и трепери“

“Валери Петров е един от нашите поети с най-фино, най-деликатно душевно устройство. От всичко, до което се докосне ръката му, а и от чисто човешкото му присъствие лъха на култура, на вкус, на тънка мярка. Чужда му е всякаква грубоватост и неовладяна суровост, при него отсъстват резките жестове и тонове. Всичко е меко, прецизно нюансирано, премерено на везните на един рядък художествен усет и преминало през вродена, органична скромност.”, споделя Атанас Свиленов за Валери Петров през 1980 г.

А Радой Ралин сатирично „прелита“ до другия полюс: „Зайчето Валери, пише и трепери!“ Повече от 30 години по-късно авторът на „Японският филм“ е наричан версификатор, стихоплетец… Къде всъщност е началото?

Семейството: Д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по облигационно, наследствено и семейно право, преподавател в Софийския университет. „Студентите с интерес слушали лекциите му, защото той умеел да представи ясно и достъпно, пускайки по някоя и друга шега, и най-заплетените казуси”, разказва внучката му Бояна Петрова. Тя е завършила френска филология, владее италиански, сега държи книжарница на бул. ”В. Левски”, която носи името „Нисим”. Меворах е защитник в някои от най-нашумелите за времето си процеси, като делото на писателите Георги Караславов, Орлин Василев и Димитър Полянов. Той има научен принос в изучаване на дело №205 срещу Пейо Яворов, като доказва невинността на поета, обвинен в убийството на Лора Каравелова. Д-р Нисим Меворах e обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН. Роден в софийския квартал „Ючбунар”, следва право в Женева, където попада под влияние на социализма. Там се запознава и със студентката по френска филология – българката Мария Петрова, негова бъдеща съпруга. Цялата фамилия е против брака им – искат да се ожени за еврейка. 3аради еврейския си произход и левите си убеждения той не може да стане съдия преди 9 септември 1944 г., но е участник в т. н. Народен съд след 9. септември 1944 г.

Майката на Валери Петров е Мария Петрова, преподавател по френски език в столични гимназии. Тя е родена във Варна и там малкият Валери Меворах прекарва много от ваканциите си на ул. „Славянска“. Валери Петров учи в Италиански лицей в София, където се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия, Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните експортни стоки.

Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“ и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка със стихове, които подписва с фамилията на майка си “Защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин” – спомня си писателят. През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“…

Житейските преживелици на Валери Петров минават през изучаване на медицина в Софийския университет, като известно време практикува хуманната професия, а през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“. После участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“, а след войната е един от основателите и заместник-главен редактор на най-стария сатиричен вестник в България – „Стършел“. Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. Той си спечелва любовта на няколко поколения българи със сценариите на филмите „Рицар без броня”, „Йо-хо-хо” и „Един снимачен ден”. Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват”, на пиесите „Честна мускетарска” и „Театър, любов моя”. Негова запазена марка в поезията са деликатната ирония, игрословиците и ефектните рими. Заради кристалните му преводи на комедиите и трагедиите на Шекспир го определят като нашия най-майсторски съавтор на английския класик.

Валери Петров е талантлив преводач не само на Шекспировите творби, но и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков…  Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“, номиниран е за Нобелова награда. През 1970 г. поетът е от малцината, които подкрепят Нобеловата награда, присъдена на евреина-дисидент от СССР – Александър Исаак Солженицин. Тази постъпка на българския евреин Валери Петров – Меворах не остава безнаказана от българските комунисти и той е изключен от партията, но не е уволнен. Продължава по пътя си, но вече неканен, нежелан. Вижда как довчерашен добър познат внезапно сменя тротоара или  разсеяно извръща глава в обратна посока.

След Перестройката на  Горбачов, в началото на 90-те, когато за левите нагласи това е най-малко престижно, 70-годишният тогава Валери Петров възстановява членството и е вече част на Висшия съвет на БСП,  „…стана Главен редактор на „Дума“. Народен представител. Пушеше с лулата си, гладеше брадата си и гледаше с насмешка наоколо си. И сега, като препрочитах негови съчинения и като си припомних как той богоговее пред Ботев, изведнъж се плеснах по челото и ми мина през ума дали пък този човек несъзнателно не се опитва да прилича на великия си предтеча. И революционер, и публицист. Старанието за външна прилика беше налице, „Дума“ също е налице, а останалото е въпрос на въображение“, споделя Георги Данаилов.

Йо хо хо - плакат на филма