Свободна държава Конго – личното владение на Леополд II

Леополд II е крал на Белгия, управлявал до началото на 1900 година. Но освен това е и човекът, отговорен за африканския холокост в Конго. Смята се, че докато Конго е била негово владение, са били избити над 10 млн. души, или 20% от населението. Белгия и до днес отрича тази истина и продължава да прославя своя крал.

Конго - снимки на осакатени деца
Когато през 1865г. Леополд II поема престола от баща си, Белгия е съвсем малка и слаба още страна. Но той има амбиция и желание да промени това. Убеден е, че за да постигне целите си, се нуждае от колонии. Тъй като парламентът на Белгия се противопоставя на идеята за създаване на колония, а Леополд е насно, че Европа не би позволила на толкова малка държава да колонизира някоя държава, кралят е принуден да създаде фиктивна хуманитарна организация, за да достигне до своята крайна цел. Насочва се към Африка и по-специално към Конго.

Предтекстът за създаването на организацията е, че е нужно да се спре търговията с роби, да се насърчи хуманитарната политика, да се образова местното население, да се внесе християнството и т.н. Освен, че гарантира свободната търговия в рамките на колонията, той създава редица други постановления, които в крайна сметка сам нарушава след това.

Чрез измама Леополд II кара местните да подпишат договори, които гласят, че продават земята си на него и по-специално на организацията, която учредява. Така той узаконява владението си върху територията на част от Конго. Със своя план успява да спечели на своя страна Америка, а само за няколко месеца и още 7 държави. На конференцията в Берлин през 1884-1885г. е основана Свободна държава Конго, подчинена не на Белгия, а пряко на краля.

След това Леополд II започва строежи в страната – изгражда пътища и градове. В началото се интересува най-вече от слоновата кост, но след като през 1888г. Дънлоп изобретява пневматичната гума, която се изработва от каучук, десетократно се увеличава цената на този материал. Оказва се, че в Конго има много каучукови дървета. Именно от тях Леополд забогатява.

Войските на краля започват да нападат местното население и го заробват. Жените биват изнасилвани, а мъжете събират каучук в горите. На мъжете, които не успявали да предадат достатъчно каучук, им били отрязвани ръцете. Те били изтезавани, понякога дори убивани.
Звeрствата не спрират обаче дотук. В един момент Леополд забранява да се убиват животни, тъй като куршумите били дефицит. Наказанието за всеки изстрелян куршум било отрязана ръка. И до днес се пазят много снимки, на които ясно се виждат младежи без една или две ръце.
През 1907г. Е. Глейв, бивш администратор в Конго, публикува статия в Century Magazine за живота на хората в Конго.

Това е само началото на разобличението на зверствата, които извършва Леополд над населението на Конго.

конго геноцид

Леополд II и неговите зверства запечатани във фотографии

Едно нестандартно откритие – пневматичната гума – прави Леополд II богат, а друго скорошно откритие – фотоапаратът – показва неговите зверства пред лицето на света. През 1888г. Кодак създава първия си фотоапарат. А на следващата година пуска модел №1 в продажба. Алис Харисмисионер и фотограф – има голяма заслуга за изобличаването на краля. Стотиците снимки, които тя прави, документират насилието злоупотребата му с човешките права.

Алис Харис

Алис Харис

През 1900г. Едманд Морел забелязва, че корабите с каучука не се връщат със стоки, чрез които да бъде платено за продукцията, а с оръжия и войници. Разбира, че не става дума за търговия, а за насилствен труд. Тогава публикува и първата си статия, посветена на темата. Това, което отличава статията, е богатият снимков материал. През 1902г. Морел започва кампания, с която цели да изложи нарушенията на човешките права в Конго.

В резултат на снимките и разследванията на Морел, настава обществен протест срещу зверствата в Конго. Британското правителство е принудено да започне официално разследване. Дипломат сър Роджър Кейзмънт е изпратен в Конго. Ето какво пише той през 1900г.: „Коренът на всички злини се крие във факта, че всички тук е ориентирано към търговска печалба“.

Много са писателите, които остро критикуват нехуманните действия на Леополд. Сред тях са: Марк Твен, Артър Конан Дойл, Джоузеф Конрад и др. В „Монологът на крал Леополд“ Марк Твен подчертава силното влияние на фотографиите върху общественото мнение. В творбата кралят се оплаква, че единственият свидетел, който не е могъл да подкупи, бил именно фотоапаратът на Кодак. Книгата е подплатена с фотографии на Харис.

фотография на Алис Харис за мъченията над народа на Конго

фотография на Алис Харис

През 1908г. Леополд II е принуден от останалите европейски държави да продаде срещу голяма сума Конго на белгийското правителство. Преди това да стане обаче, той изгаря всички документи и доказателства за дейността си в държавата. И умира на следващата година. От Свободна държава Конго страната приема името Белгийско Конго.

Белгийският парламент отказа да проведе официално комисия за изясняване на нарушенията на правата на човека, които са се случили там. През следващите няколко десетилетия нехуманни практики в Белгийско Конго продължават – изземат се злато и ценности до средата на 1900г. от там. Едва през 1960г. Белгия дава независимост на колонията.

Ръсел Шимър пише от Университетла в Йейл добавя, че има спор по въпроса дали катастрофата в Конго е квалифицирана като геноцид, защото не е имало преднамерено желание за премахване на една или повече етнически групи. Въпреки това Конвенцията на ООН от 1948г. за геноцид включва преднамерени убийства на членове на етническа група, без значение от мотива, с намерение да бъдат унищожи „изцяло или частично“. Това означава, че в действителност е извършен геноцид в Свободна държава Конго.

От 1885г. до 1908г. се смята, че местното население е намаляло с около 10 млн. души. Според някои са дори повече – около 13 млн. Причините за това са комплексни – глад, убийство, изтощение, заболяемост, спад на раждаемостта. Всичко това – в следствие на зверствата на Леополд II. Все още не е ясно в какъв размер е богатството, което Леополд е взел от каучуковите дървета в Конго. Предполага се, че възлизат на около 700 млн. евро. С една част от тях е построил сгради в Белгия, но друга – остава лично за него.