Полковник Дянко Марков – славата на великите български военни летци и тежката им съдба

Полковник Дянко Марков – още една спорна, но все пак велика фигура от българската съвременна история. Наскоро Министерството на отбраната награди ветерана летец на връх 96 годишнината му с медал за заслугите му, като летец защитаващ небето над София – бомбардирано през Втората световна война. Личността на Марков е оплювана, оспорвани са заслугите му към родината, както впрочем и заслугите на всички негово колеги летци по онова време, отдаващи живота си за защита на родината.

Полковник Дянко Марков

Полковник Дянко Марков

От много хора Дянко Марков е определян, като фашист и отстъпник на хуманните ценности – но историята на страната ни, хората участващи в нея често са криворазбрани, което обърква и поколенията. Днес ще се опитаме да ви представим обективно житейската съдба на Дянко Марков и участта на великите български военни летци, принудени да избягат от родината или да гният в мрачните затвори – затворени там от комунистическият режим, от изкривената му представа за родолюбие и държавни ценности. Днес Марков е на заветната възраст от 96 години. В живота си е бил полковник от запаса, народен представител във Великото Народно събрание, политически затворник, баща загубил сина си и с мъка споделя своята тежка съдба и тази на колегите си военни летци част от Съюза на българските национални легиони. Как описва тогавашна България военният летец можете да прочетете в книгата му от 2012 „Свидетелствам под клетва“, а сега изчетете тази статия за него на един дъх и преценете сами дали е бил фашист или родолюбец!

Полковник Дянко Марков – един живот изпълнен с контрапункти и все пак отдаден на отечеството

От днешна гледна точка полковник Марков е награден от Министерството на отбраната и донякъде почетен за военните си заслуги, като летец защитаващ родината. Но, дали винаги е било така и власт имащите в страната са почитали военните ни летци. За съжаление не. Дянко Марков е ветеран от Втората световна война, където е бил военен пилот бомбардировач и е защитавал въздушното пространство над столицата. Той е възпитаник на ВНВУ от 63 випуск и като много от колегите си е осъден на затвор след встъпването във власт на комунистическия режим. Защо? Това е големият въпрос, но на него навярно ще си отговорите прочитайки целия материал. Марков е и кавалер на ордена за Храброст, но живота му е бил доста далеч от почести и величие. През 1994 – 95 летецът е бил председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество. В късните години от живота си Дянко Марков, след падането на комунизма през 89-та, е бил председател на партията Български Демократически Форум и народен представител в 37-мо и 38-мо народно събрание от групата на СДС. Участвал е в Съюз Истина и е издавал вестник Истина. Дали днес знаем истината за великите военни летци на България обаче? – съмняваме се.

Марков е изключителен патриот и постоянно се е стремял да изтъкне истината за събитията в страната ни от 20-ти век. За целта пише доста статии, книги, мемоари. През 1990 Марков участва в основаването на БДФ (Българския Демократически форум). Самата партия се явява продължение на Съюза на младежките национални легиони (СМНЛ) станала Съюз на българските национални легиони през 35-та година. През 2010-та година в Америка синът на Марков е бил убит, но по този въпрос все още има неясното, само тъгата в бащиното сърце остава жива. Дянко Георгиев Марков има повратна, драматична и тежка съдба, но си остава идеалист защитаващ отечеството – редно е да познаваме историята му, понеже тя е част от историята на страната ни!

Полковник Дянко Марков – когато истината трябва да бъде хваната за гушата и най-после да излезе наяве

Точно на 3-ти март 44-та година Дянко Марков става подпоручик – това е първият офицерски чин, в които е произведен. От времето е останала само една фотография с неговият баща Георги Марков пред Царския дворец в столицата. Дянко се ражда през 1922-ра в Плевен, а баща му убит по-късно заради идеите си и свободния си дух, е адвоката Георги Марков. Военният пилот има трима братя и е вторият сред тях. Бащата на Дянко е свирил на цигулка и този негов талант се предава на четиримата му синове, като по-късно в живота си военният летец Марков изкарва прехраната си именно, като цигулар в Музикалния театър на София, където брат му Любен също работи. Точно в началото на 48-ма година офицера от ВВС Дянко Марков е арестуван от тогавашния режим. Дали това се дължи на дейността на неговият баща, която Дянко продължава? – вероятно да. Георги Марков е бил върл социалдемократ и депутат от тогавашната БРСДП през 19-та година. Той е участник в Първото народно събрание след Първата Световна война. Обаче след Парижката конференция и пълната липса на справедливост за България след нея, Георги Марков напуска партията си и става член на организацията Родна защита.

Именно от Родна защита и разочарованите след войната запасни офицери се ражда и Съюза на младежките национални легиони през 1930-та, на който по-късно четиримата сина на Марков са членове. Съюза споделя националистическите идеи на Първата българска легия създадена от Раковски. Георги Марков е не само водач на легиите в Плевен, но и председател на Върховния съюз на партията. Затова именно и приятелството му с Христо Луков и Никола Жеков – Георги Марков след 44-та година е арестуван и убит без съд през октомври, без да се знае за гроба му и до днес. Членството на Дянко Марков в СМНЛ е прекъснато, понеже той се записва да учи във Висшето народно военно училище. Политическа окраска във войската е забранена, затова и бъдещият военен летец напуска съюза.

Именно на 3-ти март 44-та Дянко Марков завършва ВНВУ, като офицер летец навигатор, а по-късно губи баща си. Младият военен е разпределен в Пловдив, в полка за бомбардировачи. Там Марков е най-младият летец! Ден преди 9-ти септември 44-та година при Дянко Марков идва летецът Марко Марков от неговият полк и му казва, че няколко летци са организирали бягство към Турция, поради предстоящата смяна на режима. Дянко не бяга от България и на следващият ден по националното радио летците в полка му чуват наместо химна, песента Велик е нашият войник. На власт се качва правителството на Кимон Георгиев и Шуми Марица е обявен за фашистки химн! Какво следва за младият военен летец оттук нататък и за неговите колеги?

Всъщност и летците готвещи се да избягат в Турция остават в родината, понеже „в това правителство има и наши хора“ – казва офицер Борис Семов. Но, колко греши ще разбере в последствие. Повечето военни летци спасявали страната си по въздух след 44-та година са хвърлени да гният в затвора и са осъдени за минимум 5 години. Защо? Защото са родоотстъпници или са опасни за режима може би! Дянко Марков след смяната на режима се подготвя да се прибере в Плевен. До момента неговият Пети полк се е включил в първата фаза на войната срещу Немците и е бомбардирал Косово и Македония. Именно докато извършва вмененият му дълг тогава към родината, Марков се изправя редица пъти пред смъртта, но тя не го покосява и впоследствие се оказва затворен в една шахта! Но затова малко по-късно. Бомбардирайки немските самолети в Косово и Македония, Дянко Марков и колегата му военен летец няколко пъти се връщат в базата с надупчен самолет и на косъм от смъртта. Дори парче снаряд за малко да прекрати живота и на двамата летци, но минава между тях и се забива в радио кулата.

Дали поради това, че носи свободата в кръвта си наследена от баща си, Марков става част от тайната организация бореща се против комунистите – Народно единство? – не можем да кажем. За член на тази организация го привлича в Граф Игнатиево колегата му офицер Рафаилов. ДС вече надушва предателството и изпраща Марков от Граф Игнатиево в школата в Телиш, за сляпо и инструментално летене! Там военният летец става преподавател, а след това…

Лятото на 46-та година новият режим вече постига разгром на офицерите в Българската армия и започва разправата си с част от легионерите. Главния водач на легията Иван Дочев успява да напусне страната, но смятаните за негови най-големи 18 поддръжници, са напъхани в затвора. ДС дава началото на процеса наречен Първи легионерски център. В края на 46-та водача е осъден на доживотен затвор, а останалите в страната негови поддръжници също ще лежат дълго в килиите си. По време на всичките тези размирици и преследване от Народно единство не търсят връзка с Дянко Марков! Но ДС стриктно го наблюдава. Времето за него още не е дошло. През 46-та Марков става и член на организацията против комунизма Кръст за народно спасение. Към организацията го привлича легионера и негов съгражданин Петър Петров. 47-ма година Дянко Марков става поручик от подпоручик и е навигационен офицер и лектор в НВВУ Георги Бенковски.

За кратко време Марков се превръща в един от най-големите авторитети и специалисти по навигация в страната. Но, в ход е процеса на ДС наречен Втори легионерски център и Дянко Марков е част от нарочените за арест и народен съд лица. Зимата на 48-ма година идва време за ареста и на Дянко Марков, който по това време е дежурен във Въздухоплавателното училище. Отведен във Военното министерство при Кирил Игнатов – шеф на разузнаването за войската, доктор и партизанин от отрядите на Тито, Марков чува думите „и него там…“. Отвеждат Марков в шахтата с нечовешки условия под къщата на ъгъла на Евлоги Георгиев и Оборище, където не може да се легне или седне. Там офицера от ВВС прекарва 15 нечовешки дни, като на третия ден решава да се самоубие с карфица, която е скрил при обиска, но не успява и решава да продължи живота си заради хората, които обича!!! В последствие е отведен в следствието на ДС до Лъвов мост, където офицерската му куртка е взета, но бричът му остава понеже от стоенето прав във шахтата цели 15 дни, краката на Марков са отекли жестоко.

Процесът за Втори легионерски център свършва в края на 48-ма и Дянко Марков, както и брат му Марко получават присъдата 5 години затвор – милостива присъда нали!? Тук по лицето на всеки свободолюбив демократ, би се появила печална усмивка, но като че ли умилението по комунизма още се е загнездило у доста българи! В затвора Дянко Марков работи, като музикант, зидар, дори миньор в Богданов дол. Излизайки от затвора вече бившия офицер на ВВС работи, като стругар и автомонтьор, въпреки че в миналото е давал живота си за родината. Така идва времето, когато Дянко Марков по съвет на малкия си брат Любен, се явява на конкурс за място в Държавния тогава Музикален театър и го печели. Назначават го благодарения на препоръки от генерал Вранчев, който също е бил част от процеса Втори легионерски център.

И така по стечение на безжалостната съдба и висшите кръгове управляващи страната тогава – най-добрият специалист по навигация и военен летец от ВВС си изкарва хляба, като цигулар. Дали сполетялото България събитие на 9-ти септември 44-та и продължило близо половин век е Национална катастрофа или не – има различни гледни точки. Факт е, че и до днес Дянко Марков е със силен демократичен и национален дух и не престава да се бори за благото на страната си ежедневно. Кой го одобрява, харесва и разбира няма значение, има значение обаче историята му да се представи обективно на младите поколения, за да преценят те сами дали военният летец от ВВС е герой или предател.

След падането на комунистическия режим през 89-та Дянко Марков отново има възможност да стане част от българския политически и обществен живот. Ние няма да ви съветваме, какво да мислите или не за него. Просто прочетете материала безпристрастно и се замислете за зверствата, които Комунистическия режим нанася на военните, на аристократите, на образованите в страната. Не мислете единствено за това, че всеки ходеше на почивка, всеки имаше апартамент и всеки беше „сигурен за бъдещето“. Днес отново се опитват да ни затворят очите, както и тогава и защо все още българите сме толкова велика, ама заспала нация трудно ще си отговорим…