Подир сенките на музите

Yavorov111906 г. Мина. Лора.
Преди да ги срещне, Яворов изпада неведнъж в любовен захлас и претърпява огорчение. Според приятел на Яворов той е чувствителен, бързо се увлича и лесно се влюбва, тъй като дири красотата и разнообразието.

Ранното си съзряване поетът обвързва с далечния си арабски корен – повлиян от Пушкин, Яворов харесва тази колоритна страница от живота си – в основата е семейство на хайдути от с. Любеново, които по време на сватба убиват турчин. Бягайки от турското правосъдие, те се пръскат из България, някои през Анадола стигат и по-далеч, а като се връщат, стават основатели на рода в Чирпан. Кой може обаче да каже как точно е било?!

Едва завършил втората учебна година в Пловдив, Яворов се връща в Чирпан като телеграфист и стои встрани от любовни страсти. Докога? Докато напусне родното градче и се премести да работи в Сливен, където отново се впуска в драматична авантюра. Като поет Яворов се проявява едва в Анхиало (Поморие), където написва поемата, променила житейската му посока – „Калиопа”. В автобиографията си разказва: „Написах „Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българка, съжалявах, че не съм се оженил за нея.” В Анхиало по това време учителстват две красиви девойки, по които младежите въздишат и им правят серенади – копривщенката Нонка Чипева и Екатерина Бояджиева. Пред издателя Ал. Паскалев Яворов изповядва, че и стихотворението „Две хубави очи“ е вдъхновено от Нонка Чипева, като Дора Габе също има претенции за прототип на възлюбената от творбата, литературната критика свързва популярното стихотворение с „ангело-демоничната“ любов между поета и 16-годишната Мина Тодорова. По-късно самият творец дава отговор на загадката: „Всичко е тъй ясно: аз гоня един призрак… когото оня ден именувах Х или У вчера, днес няма име, а утре – бог знае“. По настояване на майка си Нонка Чипева се омъжва за доста по-възрастен ветеринарен лекар и любовните изживявания на поета в Поморие вече имат друг адресат. За това време Яворов си спомня с носталгия: „Аз бях голобрад младеж, стеснителен, но със слабост към нежния пол… За нещастие живеех при една старица, която имаше дъщеря – млада вдовица с пленителна хубост”. Телеграфистът преценява, че майката е непреодолима бариера между него и вдовицата, затова решава да задържи дистанцията в отношенията. Но една вечер отваря вратата и с изненада вижда хубавата и млада хазайка. В същото време бдящата майка вторачва в Яворов почервенели от гняв очи и…. Анхиало опротивява на Яворов. Той с радост го напуска и отива в София, като първоначално е контрольор в главната пощенска дирекция, след което заминава като четник в Македония.

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание се завръща в София. Жените лудеят по него – поет и комита. Една от тия жени разкрива тайната около авантюрата си с Яворов на преклонната 72-годишна възраст – Весела Монева-Олзомер. Срещите на Весела и Яворов преминават в четене на части от сладострастните песни на библейския цар Соломон. Като ги слуша, тя ужасно се стеснява. „Гласът му беше топъл, обичах много да го слушам” – спомня си по-късно тя. Една вечер тя седи на червеното канапе в хотелската му стая, а той – на стол. Той пак й чете, след което не се сдържа, става и сяда до нея. „Мое мило момиче” – тъй й казва и притиска пламнали устни до бузата й. В това време отвън се чува музика. „Чуваш ли? – пита Яворов момичето и продължава: „Свирят за нас!”. Като вижда, че Весела е уплашена, той я завежда на вечеря в Цариградската гостилница. Девойката обаче изпада в лека криза – тя обича гласа му, четенето му, проточения му въпрос: „Не-ли?” (вместо “Нали?”), но… като всяка девица се страхува от мъжа-звяр у него и срещите прекратяват. Тя заминава за Женева, където се омъжва за швейцарски художник. През 1914 г. се завръща в София с дъщеря си и на улицата я среща познат, който й казва: „Знаеш ли, Яворов се е опитал да се самоубие, главата му била превързана…” Първата й мисъл е да отиде и да го види, да се опита да го спаси. Цяла сутрин се пита тревожно: „Да отида ли, или да не отида?”, но швейцарският й съпруг я чака. “Българката знае своя дълг” – заключава Весела Олзомер. По-късно в Швейцария научава от вестниците за трагичния му край. Според Яворовата племенница Ганка Найденова-Стоилова Весела Монева ражда син от Яворов – Божан, припознат от законния й съпруг.

1906 – годината, в която Яворов е разпънат между две жени. Обича чистосърдечно фината Мина и е омагьосан от жената, изсмукваща живителните му сили- Лора. Тази двойственост е обрисовка и на личния живот, и на поезията му.