Най-важните факти за имунната защита

факти за имунната системаЗа повечето хора понятието “имунитет”, както и понятието “душа” звучат някак ефимерно, нематериално и загадъчно. Нищо чудно – природата не ни е обзавела с конкретен орган, отговарящ за имунитета. Кой тогава ни брани и прогонва микробите, вирусите, токсините и прочее агресори? Първа цигулка в този наистина многоброен оркестър играе тимусът, ендокринна жлеза, която по форма и размер напомня пеперуда и се намира там, където понякога ни “боли душата” – малко по-високо от слънчевия сплит. Второстепенни роли изпълняват лимфните възли, костният мозък, далакът, лимфоидната тъкан на дебелото черво и апендикса, сливиците. В тях именно се образуват клетките-защитници: лимфоцити, макрофаги и хелпери. Дано най-после ви стане ясно, че отстраняването на апендикса или сливиците съвсем не е безобидна операция, а сериозен удар по отбранителните резерви на имунната система.

Преди и след
Нашият имунитет се формира много преди да се появим на белия свят и зависи от “изходните данни” на родители и прародители. Затова се нарича неспецифичен, тоест вроден. Що се отнася до специфичната защита, изграждаме си я сами – от люлката до края на живота. Тя започва с… дебелото черво, по-точно с правилната храна и нейното усвояване.
Според изследванията на Гуидо Моро, независим експерт и водещ професор-неонатолог от Миланския университет, единствено майчиното мляко съдържа безценни вещества – пробиотици. Затова децата, които през първата си година са кърмени от мама, на практика не развиват алергични и стомашно-чревни заболявания и страдат от простуда два пъти по-рядко от останалите.

Интелектуална атака
Преди да пристъпи към жестока саморазправа с дошлите отвън неприятели, имунната система провежда щателно разследване – нейните клетки се опитват да разберат към кои бактерии или вируси спада агресорът, познава ли го организмът от по-рано или това е първото му нападение. И два тогава започва отделянето на антитела или имуноглобулини. “Защо е толкова сложно?”, ще попитате вие. За да се открие най-сигурното оръжие за атака, разбира се. Имуноглобулините са раазлични – едни залепват пришълците, други ги обкръжават дружно, трети ги разтапят. А ако организмът не може да се справи сам, на негово разположение е цяла армия от препарати с аналогични названия.

Агент 007
Невинаги победата над окупатора е лесна и проста. За разлика от бактериите, след като попаднат в организма, някои вируси правят опит да се покрият. С особено голяма изобретателност в това отношение се отличава вирусът на грипа, който променя своя облик всяка година. Като покритие вирусите използват здрави или увредени клетки, внедряват се в тях и започват да произвеждат потомство – нови вирусни клетки. За съжаление лимфоцитите не могат да ги разпознаят и следователно да им се противопоставят. Тогава обаче организмът мобилизира едно наистина особено звено от имунната система – клетките-килъри (К-лимфоцити), способни да разсекретят врага, където и да се намира.

Лъжливите сигнали за тревога
Хронична умора, необяснимо изтощение, телесна слабост, раздразнителност, липса на апетит… Мнозина смятат, че по този начин имунитетът ни изпраща SOS призиви, и това е най-широко разпространената заблуда, караща ни да тичаме в аптеката за имуностимулатори. Много по-вероятно в случая е да се обажда старо хронично заболяване, да става въпрос за възпалителен процес или авитаминоза. На този фон имунитетът, разбира се, отслабва, но докато не отстраним първопричината, няма да оздравеем. А ако проблемът наистина се крие в имунната защита, тогава омаломощената “служба за спасение” се опитва да привлече вниманието ни по съвсем друг начин: с чести простуди, ангини, пневмонии, отити, синузити или чревни инфекции. При положение, че боледувате 3-4 пъти годишно, а телесната ви температура не спада под 37 градуса, консултирайте се с терапевт.

Спирка по желание
Имунитетът трябва да се “пришпорва” само при необходимост, т.е. когато организмът не може да се справи сам с инфекцията или вирусите, твърдят специалистите. Защото неконтролираният прием на лекарства, призвани да го укрепват, обикновено задействат бомба със закъснител – след като не открият конкретен враг, настроените за яростна битка пълчища от лимфоцити започват да рушат собствените си клетки и с течение на времето стават съвършено неуправляеми.
Природата обаче ни е снабдила предвидливо с тимус, който има пълномощия да произвежда не само лимфоцити за борба с агресорите, но и клетки-супресори, стопиращи имунните реакции. А фармацевтите от своя страна са се погрижили да създадат имунодепресанти, пускани в действие в специални случаи – при присаждане на орган, например, за да не може тялото да го отхвърли.

Тренировка на паметта
Имунната система е умна и послушна, затова се поддава лесно на възпитание, особено в детството. Методиката е много проста – профилактика. Преди векове владетелите, които се страхували да не загинат от определени отрови, редовно приемали микроскопични дози от тях и с течение на времето организмът им си изработвал имунитет. Точно такъв профилактичен ефект имат ваксините – благодарение на тях организмът ни се запознава с някои видове вируси, изработва антитела за борба и съхранява тази информация в паметта си за неопределен срок. Имунната защита укрепва както с профилактика, така и с помощта на закаляването, ето защо изборът е ваш. Най-важното е да не създавате около себе си и своите наследници обстановка на почти пълна стерилност.

Път на младите
Навярно сте забелязали, че здравият човек изглежда много по-млад и по-свеж от своите боледуващи връстници. Учените пък са установили: нашият имунитет отговаря не само за здравето, но и за младостта, тъй като на него е възложено да следи за обновяването на клетките. Уви, някъде от тийнейджърска възраст нататък активността на тимуса постепенно започва да се понижава, а количеството на лимфните възли намалява. И между 50 и 70 години имунната ни система, също както нас самите, излиза в пенсия. Тя, разбира се, продължава да се труди, но само с 1/2 – 1/5 от предишната мощност. За съжаление човек не е в  състояние да възстанови в пълен обем работата на важната жлеза. Но учените търсят други начини за подмладяване – ембрионална терапия, присаждане на костен мозък … Наистина, техният ефект и безопастност все още не са доказани.

Правила на оцеляването
Когато боледувате, на вашия имунитет не му е никак лесно. За да не му създавате допълнителни проблеми и така да го изтощавате, вслушвайте се в сигналите, които ви изпраща. И на първо място, не яжте, щом не сте гладни. Отхвърляйте категорично всички увещания от сорта “хапни поне малко” – организмът ви трябва да се бори с болестта, не да губи енергия за преработка на нежеланите калории. А когато все пак огладнеете, наблягайте на продукти, богати на витамин С.