Митът за Че Гевара истина или индустрия и липса на герои?

Митът за Че Гевара определено е със спорен характер и носи в себе си един изкривен образ на романтичния революционер, борещ се за социалната правда и човешката свобода. И до днес личността на този противоречив човек се почита, като идол от мнозина, а от други е заклеймена под названието, убиец и страхливец. Къде точно лежи истината, може би ще открием в изкривената ни действителност, където героите липсват, борците за правда и свобода ги няма, а демокрацията, комунизмът и социализмът са все още спорни, но често срещани понятия. Политиката е машина на времето и различни митове и герой я обслужват, без дори да знаят за това.

Че Гевара тениска

Как една снимка говори сама за цялото това лицемерие…..

Историята за раждането на индустрията и машината за пари наречена „Че Гевара“

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна или просто известен, като Че е аржентинец роден през 1928 година в семейството на заможни аржентинци с аристократичен испанско – ирландски произход. Като малък революционера придобива заболяването астма, което го преследва през целия му живот, но пък го научава на дисциплина и самоконтрол. Като личност младия Гевара е много разностранно развит, той се увлича по поезия, медицина, спорт, философия и дори политика. Често спори с преподавателите си и родителите си. През 1948 година Че започва да учи медицина, специалност дерматология, която завършва след безброй прекъсвания, поради голямата си страст към пътуванията. Революционера на практика така и не става дерматолог, защото отдава по нататъшния си живот на революцията.

Пътуванията на Че Гевара

Както казахме страстен пътешественик, Че Гевара постоянно предприема пътувания. Първото е през студентските му години и той обикаля по-голяма част от бедните райони на Аржентина, на велосипед снабден с мотор. Тази първа обиколка обхваща над 4500 километра и е извършена през 1950 година. В тази си обиколка Че вижда много бедност, мизерия и социални неправди, които вероятно подсилват изкривеното му чувство за равноправие. Точно тук се поставя началото на идеята му за въоръжено освобождение на народа с целите на всичко и всички. През 1951 година Ернесто става парамедик във флота и то на петролен танкер. Така обикаля голяма част от пристанищата по бреговете на Южна Америка.

При второто си голямо пътуване-обиколка на по-голямата част от Южна Америка Че Гевара пише и известните си „Мотоциклетни дневници“. В тях той записва впечатленията си от мизерията и бедността, от болестта, от неправдата и в него се надига изкривено чувство за борба и равноправие. Именно тези исторически дневници са заснети на големия екран през 2004 година от съвместна продукция на Аржентина и САЩ. Така героизмът на Че Гевара е още по подсилен, а ореолът обвиващ личността му затвърден. Именно неправдата, глада, мизерията и нечовешките гледки, при това пътуване оформят гледната точка на бъдещият революционер, че единствено въоръжената борба е тази, която ще спаси народа, но дали!

Третото голямо пътуване на революционера започва на 7 юли 1953 година, когато тръгвайки от Буенос Айрес, той се озовава в Гватемала, където остава около 9 месеца. Именно в този период страната е пред революция, която е осъществена на 18 юни 1954 година с участието на имигранти от Латинска Америка. Точно тук Че Гевара получава от Антонио Лопес, своя прякор Че. През септември 1954 година, обаче Че бяга в Мексико, защото революцията в Гватемала води до военен режим, който го преследва в последствие, както доста пъти оттук нататък всъщност!

В Мексико революционерския дух на Гевара се утвърждава напълно. Там е пълно с дисиденти, бегълци и борци за свобода. Именно през този период тук работи Диего Ривера, известен с политическите си възгледи. По това време бъдещият покровител на Че Гевара, Фидел Кастро излежава своята 10 годишна присъда заедно с брат си в затвора в Куба, заради атаката на Монкада през 1953 година. През 1955 те са помилвани и създават движение „26 юли“. Така Фидел заминава за Мексико и привлича там брат си Раул. Именно Раул се запознава с Че Гевара и после го представя на брат си. Така той става част от движение „26юли“ първоначално, като лекар.

На 25 юни 1956 година Че Гевара и заформилото се движение за освобождение на Куба напускат Мексико с яхтата Гранма. Стъпвайки на Кубинска земя, военните части Батиста посрещат пътниците и избиват голяма част от въстаниците, а Че Гевара заедно с няколко оцелели се укриват в планината Сиера Маестан. Там Че активно прави революция, създава фабрика за гранати, пише революционен вестник, създава клиники за ранените бойци и прочие. През 1957 година той става майор на Кастро не случайно, революционера има и друга груба, безпощадна страна, която убива селяните доносници, прави масови екзекуции и оправдава всичко в името на революцията. Революцията е спечелена в Куба, при битката при Санта Клара. Именно там малък отряд партизани, благодарение на умела тактика и стратегия печелят войната на 1 януари 1959 година. Така Че Гевара се превръща в героят на Куба и в най-големият довереник на Кастро. Това ражда легендата обаче. В действителност, диктатора Батиста напуска Куба с крупна сума и заминава за Доминикана. Войниците му доброволно се предават и така революционерите влизат в столицата Хавана триумфално! Така Гевара и до днес си остава обвит в ореол герой за Куба, а дали е така, е спорно.

Митът за Че Гевара незнайно защо и днес е жив! Той е романтичния революционер, радетел за свободата на народа. След, като през 1959 година стария режим е свален от въстаниците, Че Гевара заема много влиятелни постове в държавата – 1959 президент на националната банка, 1961 министър на промишлеността и други. Той е прокурор и определя съдбата на хиляди – кой ще живее и кой ще умре! Създава трудово-възпитателни лагери и затваря там човешки същества с оправданието, че са врагове на народа. Е няма що, голям идеал за подражание, голям радетел за свободата на същият този народ, които избива безмилостно – 14 000 души до началото на 70-те години. .

Че е напълно отдаден на революцията. Той пише няколко теоретични труда за партизанските борби и революцията, пише непрестанно дневници, и изведнъж решава да напусне Куба и да се откаже от гражданството си през 1965 година. Защо, може би защото революцията го зове другаде. Може би, защото вече е сменил убежденията си и Куба не му предлага нужното, не е вече така ценен с екстремните си и крайни възгледи. През юни 1959 той е изпратен от Кастро на дипломатическа обиколка и връщането му през септември не ознаменува желаните от него почитания, от страна на лидера. Въпреки това до речта му на митинга от 1960 против САЩ, Че Гевара заема важна част от политиката на Куба. И това е така в образованието, в земеделието и редица други сфери до 1964 година, когато изнася критикуваща реч пред съвета на ООН за политиката на САЩ и на ООН, като цяло, като делегат на Куба и като, че ли чашата прелива. Внезапно Гевара изчезва от политическия живот на острова.

Революцията в Конго

Така Куба не е каузата на Че Гевара повече. Той се среща на 3 март 1965 с бунтовници от Конго. Намира си нова кауза и революция за правене. Там се свързва с Кабила, местен бунтовник и се опитва да му внуши идеята за борба срещу имперския, зверски режим на Леополд Втори. Но скоро се разочарова от бунтовниците в Конго и се отказва от идеята да твори революция там. Някак си Че Гевара е по-скоро активен революционер и революцията е негова страст, а не освобождението на народа и благото му. През ноември Гевара напуска Конго в лошо здраве и в мемоарите си по-късно пише – „ не мога да освободя страна, в която никои не иска да се бие“, дали? Кастро помага на довереника си от разстояние все пак и благодарение на него, Че Гевара се измъкна от Конго жив!

Че Гевара и Боливия – последна революционна спирка

Гевара заминава за Боливия през 1966, където безуспешно се опитва да разбуни народа за гражданска война и след две години е заловен и убит от ЦРУ. Там той управлява в планината армия от бунтовници – „Армия за национално освобождение“. Боливия иска помощ от САЩ и въпреки защитата от страна на Куба, негласно и с големи резерви, ЦРУ и Боливийската армия след дълга битка и издирване в планинските райони месеци наред, намират Че Гевара и на 9 октомври се издава заповед за екзекуцията му. Умишлено или не тялото на революционера не се намира с години, а само отрязаните му ръце, кичури от косата му и подобни неща се показват пред широката публика, засилвайки митичния му революционен облик. Някои твърдят, че е кремиран, други не. След цели 30 години неговите тленни останки са намерени благодарение на разкритие на боливийски генерал. Личността му и до днес е обаятелния революционер от снимката с баретата, разрошената коса и целеустремения и твърд поглед в бъдещето, направена от фотографа Алберто Корда. Идол, които да следваме сляпо за чудо и приказ, идол за подражание и почитане, дали? Помислете следващият път, когато видите тениска с лика на революционера – дали е хуманист и освободител или жесток тиранин и убиец?