Мъглявия произход на българския език и символиката на 24-ти май

Понеже празника на Светите братя Кирил и Методий наближава и ще честваме деня на Славянската писменост, сметнахме за редно да се поровим из дебрите на мъглявия произход на българския език. Защо мъгляв? Защото както всичко друго свързано с родната култура, знаме и произход на българската държава ако щете, и произхода на родния ни език е пълен с абсурди и хипотези. В училище всички сме учили, че именно братята Кирил и Методий са тези, които са създали българската азбука, просветили са народа ни и си ги считаме за българи. Но дали е така в исторически план? Много е спорно и доказателствата, ако въобще можем да ги открием не са категорични. Затова ето някой факти за българския език и корените му.

Датата 24-ти май и нейната символика

Преди да се оплетем в исторически догадки и хипотези за мъглявия произход на българския език, нека кажем малко повече за датата 24-ти май и от кога тя става национален празник! Ако в календара ви на 11 май пише, че се чества денят на Свети Кирил и Методий, това е така, защото е според църковния календар. След 1916 у нас е установен официално Григорианския календар, като държавен и затова датата 11 май се пада на 24 май, както и до днес е останало. След 1968 църквата чества отново светите братя на 11 май, а датата 24-ти май е останала, като официален празник на Българската просвета и култура и на славянската писменост. Националния празник е обвързан със символиката на така наречените Солунски братя, благодарение на които българите се сдобиват със собствена азбука глаголицата и кирилицата по-късно.

Според професор Роже Бернар – „България е заслужила признателност и уважение , спасявайки делото на братята Кирил и Методий, не само от славяните, но и от целия свят.“ Отбелязването на празника се корени още от 12 век, когато делото на Солунските братя е чествано ежегодно. Дори през дългите векове на робство традицията се запазва, за което свидетелстват арменски летописи от 1813 година. В тях е споменато, че гагаузи от шуменско почитат празника на Кирил и Методий. По времето на Възраждането през 1851 година Найден Геров е инициатор за отбелязването на празника в Пловдив, именно в училището “Свети Свети Кирил и Методий“. През 1892 година е написан и текста на химна на светите братя просветители от Стоян Михайловски, а музиката е добавена през 1901 година от Панайот Пипков. Всяка година на тази дата български духовници правят поклонение пред гроба на свети Кирил в Рим. Въобще датата е чествана не само у нас, но и по света от всички българи и славяни.

Мъглявия произход на българския език и споровете за Глаголицата и Кирилицата

Босканската плоча

Босканската плоча е един от ранно-глаголическите надписи, написан на старобългарски език датирана от 11 век, намерена на остров Кърк, Хърватия, Текстът на плочата ни разкрива много за устройството на Хърватската Държава по времето на Крал Звонимир, а в самият текст се среща българската титла Жупан

Когато стане въпрос за история фактите винаги могат да бъдат изопачени, но могат да бъдат и добре прикрити. Така историята на нашата азбука създадена от Кирил хипотетично повече и в по-малка степен от брат му Методий е разнолика. И до днес единство по въпроса между учени и археолози няма – дали Глаголицата предшества Кирилицата или двете азбуки възникват паралелно. Освен това много изследователи доскоро не искаха да признаят, че голяма част от родната Кирилица е била заимствана от Гръцката азбука, която има корени чак при финикийските знаци. Всички знаем от уроците по история в училище, че през 863 при Михаил III – император на Византия идват пратеници на княза на Великоморавия Ростислав. Той моли империята да му прати просветители, които да проповядват на славянски език, та да се затвърди вярата сред народа му.

Така Кирил и Методий, които вече са работили за империята, като славянски мисионери, се озовават във Великоморавия. Именно там братята създават славянската писменост и извършват богослужения на славянски език. Но коя писменост, вероятно глаголицата! По това време, ни напомня професор Божидар Димитров важи и триезичната догма – за служба на латински, гръцки и еврейски. Задачата на братята е да наложат новата писменост пред Папството и Константинопол. Но, как точно е създадена Глаголицата и дали Кирилицата е създадена от самият Кирил или в негова чест? Според някои хипотези Кирилицата е създадена от Свети Климент ученик на светите братя. А според други неин автор е Черноризец Храбър. Доказателства и изследвания, обаче няма в областта. Единственото сигурно е, че повечето старобългарска литература е написана именно на тази азбука състояща се от 44 букви тогава.

За да допълним мъглявия произход на българския език ще добавим и друга хипотеза, според която българската Кирилица има съвсем други корени. Според редица учени тя е предшествана от така наречената „готска“ писменост създадена от епископ Улфила или Вулфила, не къде да е другаде, а в самата България. Някои смятат, че този епископ е самият Климент Охридски роден в Кападокия. За съжаление това, че азбуката на Улфила е пълно копие на Кирилицата е само догадка, за която останали документално доказателства няма. Мъглявия произход на българския език се преплита и със споровете дали Славянската азбука е въобще славянска, след като днес Кирилицата се използва от Киргизи, Молдовци, Таджики, Узбеки и Казахки? Според привържениците на тази теория, която е малко известна и незнайно защо се крие за света, Глаголицата е създадена от Климент Охридски по заръка на цар Симеон Велики. Но дали това е била Глаголицата или по скоро Кирилицата?

Именно родната Кирилица преработвана и опростявана няколко пъти в годините, произлиза като преработен и опростен вариант на тази глаголица на Климент Охридски. Кирилицата е видоизменен вариант на Глаголицата, като съкращава значително глаголическите букви, за по-голямо удобство при ползването. Така се налага, като масова азбука дори в далечни страни, които не са славянски. Цялата тази теория се крепи на реален исторически документ от 10 век – „Похвално слово за Симеон“ на анонимен автор. В това слово самият автор на Кирилицата описва, защо и как тя е създадена по поръчка на царя, но за съжаление не знаем кой е автора със сигурност. Това разбираме от творбата на Димитри Хоманиан „Кратко житие на Климент Охридски“, където автора споменава, че именно азбуката създадена от Кирил – Глаголица е преработена и доразвита от Климент Охридски в Кирилица.

Тази последна хипотеза за мъглявия произход на българския език се поддържа и от професор Божидар Димитров. Както знаем, той не си поплюва много така да се каже, да посочи пиперливата истина. Още с покръстването и мащабното дело на бащата на Симеон Велики, цар Борис започва просветлението на българите, а и на всички славяни и не само. Благодарение на него, делото на Кирил и Методий да поставят началото на една нова писменост и тя да се утвърди, е осъществено. Именно Борис спасява шепата останали ученици на вече мъртвите Кирил и Методий през 886 година. Климент е пратен в Охрид, Наум в Плиска, Ангеларий и Горазд в Берат. Сред учениците именно Климент е този, които опростява, доразвива и прави азбуката ни такава, каквато е днес, като се опира на азбуката създадена от своите учители – глаголицата. За това свидетелстват и писанията на Теофилакт Охридски – византийски писател.

Според професора реално погледнато 15 букви от родната азбука са заимствани от гръцката, а останалите 15 са базирани на руните на прабългарите, чисто фонетично – така мъглявия произход на българския език е съвсем ясен може би. И така споровете, че българската азбука не е българска са чисто и просто завист може би. Макар и заимствана, и видоизменяна днешната ни азбука е уникална и е добре да се гордеем с това и да знаем, че е създадена точно в България от българин по сърце – Климент Охридски с помощта и протекцията на едни от най-великите ни царе Борис и Симеон. Мъглявия произход на българския език е такъв, поради нехайството и непризнаването от нас самите, като народ, а после и на останалите. Затова пишете на Кирилица и се гордейте, че сме дали нещо на голяма част от света. Разкажете на децата за Климент Охридски, а не повтаряйте механично, че създателите на българската писменост са братята Кирил и Методий само.