Личността на Фердинанд Сакскобургготски – за победите и паденията в българската история отвъд общоприетите схващания

Личността на Фердинанд Сакскобургготски не е нито изцяло в черни краски за българската история, нито изцяло в бели. Фердинанд е поставен за управник на нашата държава във времена смутни и динамични. Той управлява България по времето на случилото се вече, така чаканото Съединение, когато вътрешното състояние в страната е меко казано нестабилно. Отношенията между Великите сили и отношението им на първо място към нашата държава е спорно тогава.

Личността на Фердинанд Сакскобургготски – за победите и паденията в българската история
За да се стигне до обявяването на Независимостта на страната ни през 1908 и княза да придобие титлата цар, Фердинанд предприема редица сложни дипломатически ходове, неразгадани от мнозина и до днес. Въпреки, че е смятан за върл защитник на Русия и неин поддръжник, това е много спорно. Царят просто е бил добър дипломат. Интересно е да се надникне и в сферата на законодателството в страната тогава и правната форма на законовата уредба у нас по времето на Фердинанд. Като цяло, като че ли българската история робува на догми и приема личността на царя единствено, като негативна по скоро и пречупваща българския подем и устрем за разширяване на териториите по онова време. Обвиняваме Фердинанд за Двете Национални катастрофи в страната (след Междусъюзническата война и след Първата Световна война). Но, дали е така ще се опитаме да разберем именно от този материал, затова останете с нас до края му и вероятно ще промените мнението си за Фердинанд! Препоръчваме ви да прочетете и материала ни за полковник Дянко Марков – ще узнаете доста нелицеприятни факти от българската следосвобожденска история в него.

Личността на Фердинанд Сакскобургготски – кой е Фердинанд и кога идва в България?

Годината е 1885-та обстановката в България е изключително драматична. Княз Александър Батенберг е загубил подкрепата си от Русия и решава да абдикира от престола си у нас. Княза не може да допусне да управлява страната ни, след като мощната Русия е против него. Защо, обаче? Защото именно княз Александър Батенберг позволява Съединението на Източна Румелия и Княжество България! След Съединението руснаците подклаждат у нас редица междуособици. Направен е преврат от офицери с руска ориентация (русофили) срещу княза победител в Сръбско-Българската война, който е последван от безмилостен акт на разстрел от страна на Стамболов, на довчерашни негови съратници – борили се за националното освобождение. Въобще България е залята с реки от родна кръв и това продължава твърде дълго. При създалата се мешавица от интереси, борби и контра борби, абдикацията на княза се вижда съвсем нормална реакция за мнозина. Но повече от година страната ни е оставена без ясен държавен глава и се управлява от назначени различни негови регенти. Правят се постоянни кроежи за преврати – с участието на руснаците разбира се и поддръжниците им у нас. Най-изявеният сред тях разбира се е Стамболов, който също намира безмилостно смъртта си в последствие, но за него ще ви разкажем в друг материал. Много българи смятат, че именно цар Фердинанд стои зад убийството на Стамболов, защото иска да управлява без неговата намеса страната – но дали е така историята не е потвърдила!

По мнението на Стамболов и може би напълно реално от тогавашна гледна точка, понеже е така записано в Търновската конституция – има ли княз има Съединение и обединена България, няма ли Турция може да се завърне в Източна Румелия и да предяви претенциите си да въдвори ред в региона. Защо? Понеже именно князът е главният управител на Източна Румелия според конституцията от Търново! Ако го няма, значи няма управник!!! Един от изявените български историци, Андрей Пантев споделя факта, че по това време името на родината ни се появява ежедневно в Европейската преса. Заглавията са свързани предимно с така наречените „Българска криза“ или „Български въпрос“. Кой е този въпрос и коя е тази криза? – навярно липсата на държавен глава и претенции към обединените територии от страна на Русия, на Турция и навярно пипалата на Англия и другите силни държави предявяващи интерес към кръстопътната ни страна. Както забелязвате личността на Фердинанд още не е изгряла на българския небосклон. Всъщност да се намери нов княз за страната ни се оказва почти непосилна задача. Той трябва да бъде едновременно одобрен от Русия и от Високата порта, понеже така е заложено в Берлинския договор, който нанася не малко поражения на България. Дипломацията в политиката е хлъзгава материя – даването на глас по отношение избора княза на България, от страна на Великата порта е просто жест към Османската империя. Но, същевременно тази империя не смее да даде съгласието си и да подкрепи независим „български избор“ за княз, без съгласието на Русия.

Историята ни е запомнила една реплика на Захари Стоянов в тогавашното Народно събрание по отношение избора на княз – а именно „Не щем ний княз, който и гащите си сам няма да върже“. Защо се изказва така Стоянов? По повод избора на Народното ни събрание да покани за княз на страната ни Валдемар от Дания, който най-любезно ни отказва, понеже не иска да въвлече страната си във военни действия с Русия, която не е дала благословията си за неговия именно избор. И така най-голямата пречка за Българската държава и намирането на княз тогава се оказва именно нашата „освободителка“ – Русия. В опитите си да намери княз и то суверенно без намесата на Русия, тогавашната управа в страната изпраща делегация обикаляща цяла Европа и удряща на камък във всеки кралски двор, когато заговори за избора си на княз. Най-сетне през лятото на 1887-ма един млад католик, принц , поручик от армията на Австро-Унгария и потомък на Сакскобургготите – слиза от парахода във Видин и става княз на ликуващите тогава българи. В последствие не е изпратен с почести от страната ни обаче!!! Пристигайки у нас Фердинанд е само на 26 години. Колкото и да обвиняваме Фердинанд в предателства към България и да смятаме, че той приема да ни бъде княз от чиста мания за величие – той има волята да заеме престола в една страна разкъсана от партизански въстания, една страна изолирана от Руската империя и без одобрението на нито една Велика сила в Европа. Не само това Фердинанд и управлението му довеждат страната ни до значителни стопански успехи и културно развитие, както и военно. Но, какви са били отношенията на княза с Русия и защо толкова очерняме личността му? Дипломатически – казва историята, а останалото е спорно!

Личността на Фердинанд Сакскобургготски – режимът на княза, Първата и Втора Балканска война и краят на пътя…

Не се знае дали Фердинанд е приел идването си в България, като мисия или просто е искал власт и равенство сред Великите сили, като управник на една просперираща, независима вече бивша Османска провинция. Ако 1912 година беше края на управлението на царя, можеше да се каже – той създаде една самостоятелна демократична държава отбелязала културни и икономически успехи. Постигнала независимост от Русия и привилегията да има „цар на българите“. Фердинанд постави страната ни на карта на света забележете не като пешка, а като сила. Тогавашна България е имала самостоятелна политика, разделение на властите и полека-лека изолацията и е била преодоляна. Но, идва за съжаление времето на Балканската война и Втората Балканска война. Именно това е преломната точка в управлението на царя и от тук насетне връщане няма – черните краски завладяват управлението му. Макар и описван, като диктатор и човек създал режим на управление в страната – Фердинанд по скоро е бил умен дипломат и управленец извел силата на монарха на първо място. Отношенията му с българските партии в страната тогава са били прости – те по скоро са се надпреварвали да привлекат вниманието на Двореца и царя, за да му предложат услугите си! Накратко монарха и партиите в страната не са били в опозиция. Просто партиите неистово са се боричкали за вниманието и одобрението на Фердинанд.

Главната цел на цар Фердинанд I е била, макар и много да не са съгласни с това, обединението на териториите на България отнети от Берлинския конгрес. Още след обявената Независимост през 1908-ма страната ни започва да се готви за война с Турция целяща освобождението на Одринска Тракия и Македония. Поради стечение на обстоятелствата или не по времето на управлението на Фердинанд страната ни преживява Балканската война от 1912, Междусъюзническата война от 1913 и Първата Световна война започнала 1915. Накратко при тази световна изолация и привидна НЕ изолация от Русия – страната ни и Фердинанд имат само един избор и той е войната и избора на съюзници, такива които ще ни помогнат да обединим териториите си. Това е главната цел на България чак до Втората Световна война. Фердинанд успява да изведе България, като победител от Балканската война през 1912 година. Поради постигнатия успех заедно със съюзниците си Гърция, Сърбия и Черна гора – България обявява война на Османците. Съюзниците водят вели бойни действия в Македония, докато армията ни изнася на плещите си тежките бойни действия в Източна Тракия – но все пак Одрин пада и мирните преговори започват в Лондон. Но тук Фердинанд бърка може би – той заповядва да се атакува Чаталджа и не приема мирът. Това завинаги остава, като незабравима дамга в българската история. Защо го прави царя едва ли ще узнаем, можем само да предполагаме. Същевременно съюзниците на страната от Балканската война нямат намерение да се изтеглят от териториите ни в Македония, а договорките на България с тях не подлежат на международен съд, понеже нашите политици не са ги договорили писмено най-малкото! И така България тръгва на война и срещу съюзниците си.

Във вряща и кипяща България се появяват защитници на Фердинанд и негови противници естествено. Първите казват, че той продължава бойните действия към Чаталджа, понеже преговорите за мир в Лондон отново ощетяват България. Противниците на царя, обаче го смятат за мегаломан желаещ да стигне до Цариград и да докаже силата си. Историческата истина е, че Фердинанд бърка понеже наместо дипломация използва войната, за да постигне справедливост. Може би по-късно синът му цар Борис III се е поучил от грешките на баща си и постига напълно дипломатичното връщане за страната ни на Южна Добруджа. Но, злото е сторено, 1913-та бележи крах за страната ни. България се бие с вчерашните си съюзници за Македония, същевременно Румъния ни обявява война и подписаният мир в Букурещ е Първата Национална катастрофа за държавата ни. По-късно Ньойския мирен договор от Първата Световна война бележи началото на Втората Национална катастрофа за страната ни, отново за това обвиняваме Фердинанд. Ние губим Южна Добруджа, Вардарска Македония, още Кавала, Сяр, Кукуш и Драма. „Мир на Балканите е невъзможен“ – казва Едуард Грей, тогавашния външен министър на Англия. За съжаление оказва се Русия задкулисно е имала договорка с Румъния, че славянска страна нападне ли друга такава, Румъния е длъжна да подкрепи нападнатата. Разбира се това споразумение е единствено в ущърб на България. Генералите ни са удивили света със своята смелост и военен гений в Междусъюзническата, Балканската и Първа Световна война. Те влязоха тържествено в Солун и Букурещ, в Скопие прозвуча „Шуми Марица“ и удържаха натиска при Дойран – но… Дали всичко това беше изгодно на Руската империя, въпреки заблудата на много политици-русофили у нас за подкрепата на великата сила към страната ни. Едва ли! На масата за преговорите отново България щеше да бъде ощетената и великите военни победи в един момент останаха без значение, а Фердинанд и личността му на български цар бяха белязани от Национални катастрофа и мания за величие според мнозинството!

Изгнанието на княз Фердинанд започва през 1918-та, след като с манифест той поема цялата отговорност за Националните Катастрофи в страната и обявява сина си Борис за свой наследник и цар на българите. Междувременно генерал Савов и Александър Малинов се опитват да потушат Войнишкото въстание у нас. Само на 24 години Борис става цар връщайки се от Южния фронт. България е раздирана от междуособици и конфликти, всъщност Фердинанд я оставя такава, каквато я намира при пристигането си у нас – разединена и бурна. Само, че сега българите са намерили виновника за нещастията си и загубите и той се казва Фердинанд Сакскобургготски. Доскорошните съратници на царя, жадни за власт, рязко се отделят от признаването на вина относно Катастрофите. През 1948-ма Фердинанд умира на 87. Той надживява и двамата си сина – Борис умрял през 43-та при неизяснени обстоятелства и Кирил разстрелян от Народни съд в България през 45-та. Фердинанд доживява и влизането на Червената армия у нас. Царят на българите умира с мисълта, че е работил единствено и в интерес на българския народ. Доскоро не се знаеше и за предсмъртното му желание той да бъде погребан в България. Саркофагът му стой в Кобург, където е бил в изгнание и е покрит не с друго, а с българското знаме. Навярно през управлението на най-дълго управлявалият в страната монарх, цели 31 години, е имало българи русофили работещи за краха на страната ни. Работещи да очернят княза и да го обвинят за цялата трагедия на разкъсаната Българска държава. Обективно мнение по въпроса няма и до днес, но помислете над думите на Фердинанд – „Вършил съм всичко, държейки ръката си върху пулса на българския народ.“ Колко български държавници могат да кажат същото и днес!?