Лафове и паразити в езика ни

Лафове в българския езикВсяка нация си има любими изрази, които се използват в ежедневното общуване. Обикновено това са кратки думи, но понякога може и да са словосъчетания, които са натоварени с определен смисъл, който няма много общо с буквалното значение. Ето и най-често употребяваните в строен списък и чрез него можеш да си направиш тест колко от тях са в твоя активен речник.

Ей сега
Любим израз, който българите често използваме, когато трябва да свършим нещо. Но всъщност е ясно доказателство за това, че за нас времето е доста разтегливо понятие. Лафът означава целият отрязък от време между 1 минута, 1 час, че и отгоре. Накратко, когато някой ти каже “ей сега”, си е божа работа кога ще се отзове на апела ти.

Нищо
Любимият ни отговор. Изразът може да се даде като ответ на широк диапазон питания от всякакво естество. Често чужденците се шегуват, че именно това това е думата в нашия език, натоварена с най-много смисъл. може да означава абсолютно всяко действие и обикновено показва всичко друго, освен неправене на нещо.

Аре
Идва от “хайде”. Употребява се между приятели и близки хора, като обикновено се използва за край на разговор, вместо “чао”. Прилага се при комуникация по телефон, интернет и в живото общуване. Може да носи смисъл и на подкана – “хайде да направим нещо”, “да тръгваме” и пр.

Опа
Особено често използвано, когато настъпиш някого или го бутнеш. Вместо с извинение българинът се отчита с едно “опа”, едва ли не сякаш “пострадалият” трябва да му се извини. “Опа” влиза в употреба и когато се извиняваш, че си обезпокоил някого. Например ако влезеш и го завариш зает с работа или го заловиш в непристойна поза.

Мани
Ще рече “махни” или “остави”. Използва се, когато искаш да покажеш възмущението си или нежелание да имаш нищо общо с дадено събитие или личност. Често е придружен с красноречив жест с ръката – пренебрежително замахване.

И к’во?
Когато разговорът зацикли, винаги този израз идва на помощ. Той изразява чуденето на питащия към коя тема точно да насочи диалога и този израз се пуска в пространството с надеждата, не събеседникът ще прояви повече въображение и ще знае какво да отговори.

Горе-долу
Ако чуеш това, обикновено е знак, че човекът отсреща не иска дап родължава разговора. Уклончивият отговор предполага нежеланеи да се коментира дадена тема или просто нежелание за комуникация с теб. Българинът често използва тази фраза и поради факта, че никога няма да отговори, че се чувства добре. Дори и всичко да му е идеално, няма да каже, че животът му е прекрасен, а ще се отчете само с “горе-долу”.

Добре съм
Това обикновено е отговор на въпроса “Какво правиш?”. Макар че езикът ни е твърде богат и разбира се, за такъв отговор си има определен въпрос, който е “Как си?”, винаги даваме този ответ. Абсолютно машинално изстрелваме фразата, когато някой се поинтерсува какво правим в момента, и без да ни питат, даваме отчет за състоянието на здравето и духа си.

Знам го, ама по друг начин
Е, това си е наша запазена марка. Няма начин някой да разказва виц и друг от компанията да не се провикне, че го знае, и то още преди края. Често се разказва и “другия” финал, който прекъсващият знае, за да докаже, че наистина е чувал анекдота и ето на, знае повече от другите.

* Любими паразити

Викам
Този глагол се използва във всяко лице в тази му форма, за да се подчертае кой какво казал. Всъщност дори и въпросният да е предал даденото нещо шепнешком, пак се прилага “викам”, тъй като в случая не означава говорене на висок тон, а се явява синоним на “казах” (в съответното лице).

Разбираш ли
Вмята се в края на изречението. Така говорещият иска да се увери, че събеседниците му внимават в това, което говори. Освен това по някакъв начин се опитва да ги провокира да се включат в разговора, като потвърдят, че го слушат внимателно.

Между другото
Използва се най-често, когао се опитваш да смениш темата в желаната от теб посока. Нещо повече, според психолозите, изследващи метаезика, тази фраза се употребява тогава, когато човек иска да каже нещо много важно, но просто не може да намери подходящия начин да го поднесе. Макар че буквално фразата означава маловажна тема на фона на другите, де факто е точно обратното.

В смисъл
Когато някой не е много речовит, обикновено се опитва винаги да дообясни какво точно има предвид. Често ползва израза поне по три пъти в изречение, опитвайки се да изрази по-точно мнението си. Гледайки недоумяващите погледи на събеседниците, често се заплита още повече и съвсем не може да поднесе мнението си в някаква разбираема форма.

Така
Особено любима думичка, която може да замести всяка част от речта. Употребява се във всякакви изречения и ситуации и обикновено е свързана с липсата на ясна мисъл у говорещия. Използвайки “така”, човекът печели време, за да помисли каква да е следващата му дума, тъй че да изрече нещо що-годе смислено.

Нали
Прибавя се към твърдения, в които говорещия не е твърде убеден. АКо е уверен в аргументите си, няма да се нуждае от одобрението на околните, но в случай на несигурност се вмята заветното “нали” с надеждата, че събеседниците ще подкрепят мнението му.