Кои са любовниците на вожда Георги Димитров

Макар че около Георги Димитров жени е имало винаги, може да се каже, че в живота му е имала една наистина специална за него дама. Това доказват стотиците писма, които двама са си писали, когато са били далеч един от друг. Името й е Любица Ивошевич. Тя била съпруга на Димитров цели 27 години.

Георги Димитров и жена му Любица Ивошевич

Георги Димитров и жена му Любица Ивошевич

Любица била сръбска шивачка, изискана дама, социалистически деятел и главен редактор на в-к „Шивашки работник“. Тя била не само красива, но и образована и интелигентна млада дама, която веднага забелязала обаянието на социалистическия деятел.
Тъй като първоначално Любица е била омъжена за друг, е имало известни затруднения около брака й с Георги Димитров. Смята се, че, когато се омъжила за „вожда“, бракът й с предишния й съпруг все още не е бил разтрогнат. Именно това води и до тайното бракосъчетание в църква в Плевен, а церемонията била организирана от близък на Георги Димитров.

В началото на брака им всичко било безоблачно. Любица безкрайно обичала своя съпруг, ето защо се грижела всеотдайно за него. Тя всяка сутрин ставала, приготвяла му закуска и нежно го събуждала. Като добре образована жена, тя била тази, която се грижила за неговото обучение. Всяка сутрин му помагала в четенето и уроците по немски. Заблуда е разпространеното мнение, че той научил езика за няколко месеца в затвора „Моабит“. С основание можем да кажем, че всичко, което постигнал Димитров, до голяма степен дължал на Любица. Тя не само го образовала, но и изцяло го подкрепяла финансово, докато той се занимавал със своите партийни работи.

На пръв поглед нещата изглеждали идилични. Но с времето Георги Димитров започнал все по-често да отсъства. Успехът му сред жените обаче измъчвал Люба. В резултат на това психическото й състояние започнало да се влошава. Ревността не й давала покой. Допълнително я измъчвал и фактът, че от няколко години се опитвала да забременее и все не успявала. Смята се дори, че намерила съпруга си с чужда жена в квартирата им. Всичките любовни похождения на Димитров довели съпругата му до тежко нервно разстройство и станали причина за отключване на психическо заболяване.
След като избухнало така нареченото Септемврийското въстание, Георги Димитров трябвало да емигрира. Той живял в различни държави с чужда самоличност години наред. Тъй като дълго отсъствал от България, той изпратил своята съпруга в Москва. Но психически тя не се подобрила, дори напротив. Развила шизофрения. Пристъпите й постепенно зачестявали. По-късно била преместена в специализирана клиника, в която завършил и животът й.

Малко преди смъртта й Георги Димитров написал писмо до Васил Коларов, в което го помолил да я посети, тъй като и той жевеел в Русия. В писмото той разказал как предишния ден тя е искала да избоде очите си, за да не може да вижда и да отреже езика си, за да не може да чува…
Но окаяното състояние на неговата съпруга не трогнало „вожда“. По времето, по което тя била най-зле психически, той имал любовна връзка не с една, а с три жени. Едната от тях е била Роза Флайшман, за която се оженил в последствие. Тя била еврейка, изцяло отдадена на своите комунистически идеи. Втората била Ани Крюгер, с която живял съвместно две години. Докато водел след това кореспонденция с нея, той паралелно изпращал писма и на нейните две дъщери. Друга жена, с която е поддържал връзка, била Кити Йованович – сръбска революционерка. В своя дневник той пише, че е обещал брак и на Кити, и на Ани. „Ужас, трябва да се разделя с една от двете!“, добавил още той.

През 1933г. Геогри Димитров, заедно с двама свои другари, бил обвинен за подпалването на Райхстага. Следвал Лайпцигския процес, по време на който Димитров станал известен с блестящата си защита. По време на процеса той отказал да наеме адвокат. Според някои именно добрата самозащита го оневинила. Според други обаче не било точно така. Журналистът Павел Писарев в едно свое интервю казва, че именно жените в неговия живот са помогнали за неговото освобождаване. По време на пожара Димитров пътувал през нощта с влак. Тогава именно се запознал с една скиорка, с която имал интимни взаимоотношения още същата вечер. Дори и тя свидетелствала в негова защита. В полицията Ани Крюгер и хазяйката на Димитров се застъпили за него.
Докато той бил в затвора, първата му съпруга – Любица Ивошевич починала. Една от теориите е, че се е самоубила, като е скочила от санаториума в Москва, в който е била настанена. За нейната смърт Димитров научил около месец по-късно.

Знае се, че често след това е посещавал гроба й заедно със своята втора съпруга Роза Флайшман. Смята се, че не кой да е друг, а самият Сталин настоял Димитров да се венчае за Флайшман. Макар и любовта между тях почти напълно да е отсъствала, Флайшман родила син на Георги Димитров – Митя. Едва на 7 годинки обаче той се разболял от дифертит и починал. Бил погребан точно срещу Николай Островски. Малко по-късно и майка му легнала до него.

Макар че в действителност писмата между Люба и Георги Димитров свидетелстват за силна любов и привързаност, е редно да се запитаме: Що за любов би позволила подобно отношение към любимия?