Каква била причината за конфликта между Елин Пелин и Йовков

Когато споменаваме имената на Йовков и Елин Пелин, в съзнанието на повечето от нас се зараждат идиличните картини на българското село; на радостта от досегът с природата; на красотата на човешкия нрав; на перипетиите и трудностите, през които преминава българският селянин; на конфликтите, като следствие от откъсването от земята, труда и рода.

Боряна - драма

Когато споменаваме името на Йовков, в съзнанието ни изниква образа на една чиста душа, която се стреми в творчесвтото си да изразява вътрешната и външната красота на хората. Защото само една чиста душа може да създаде такъв непокварен и деликатен образ, като този на Люцкан от „Последна радост“.

Рядко обаче, когато споменем имената на тези велики писатели, се сещаме за конфликта между тях. Може би защото предпочитаме да ги асоциираме с произведенията им, а не с враждата помежду им. И все пак, въпреки този конфликт, Йовков веднъж споделя на свой близък приятел, че единствените двама творци в България, на които се възхищава, си остават Вазов и Елин Пелин.
В основата на този конфликт се намира драмата на Йовков – „Боряна“.

След като „Боряна“ е поставена на сцена и е приветствана добре от публиката, Д. Б. Митов, който е главен редактор на в. „Литературен глас“ омаловажава пиесата на Йовков, като го обвинява, че е заимствал сюжета на „Гераците“.
Гераците от Елин Пелин

След това думата взима и Елин Пелин, който пише статия в „Литературен глас“. В нея той обвинява Йовков в плагиатство. Прави съпоставителен анализ между двете произведения, както и между героите, и открива голямо сходство в сюжетната линия и в характерите на персонажите:
Елин Пелин първо съпоставя двете творби: И в „Гераците“ и в „Боряна“ се разказва за един род, в основата на който се намира старец – баща на трима синове. И в двете творби този старец има пари, които крие от снахите и синовете си. И в двете творби „царят несъгласие и раздори, породени от просташки егоизъм и безсмислена завист“.

След това съпоставя чертите на героите. И намира много сходства в тях: И в двете творби най-големият син е най-алчен. Именно той обира бащата и в „Гераците“ и в „Боряна“. Средният – не се стреми към парите на стария човек, защото е наясно, че те така или иначе пак при рода ще отидат. И в двете най-малкия е не се грижи за дома, а вместо това ходи по кръчмите. И в двете той се оказва разочарованието на бащата.

Това са причините, поради които Елин Пелин обвинява Йовков в палгиатство. Факт обаче е, че всеки един от двамата избира да изобрази ежедневното, а не изключителното в своите творби. Защото всеки един от тях е бил способен да открие със своята проницателност конфликтът, които е назрявал в патриархалната система. Ето защо и обвиненията в плагиатство са безпочвени.
Освен това, като различни индивидуалности, двамата представят различен развой на събитията. Въпреки сходствата в сюжета, всеки от авторите завършва творбата си по различен начин. Така се очертава противопоставяне между любов и разбирателство („Боряна“) срещу смърт и ненавист („Гераците“). И къде тук би могло да се открие плагиатство?

В отговор на обвинението на Елин Пелин, Йовков седмица по-късно публикува своето становище в сп.„Зора“. Там той категорично заявява, че никога дори не е поглеждал в творбата на Елин Пелин. В началото на своето изказване Йовков казва, че подобни прилики много лесно могат да се видят не само в други произведения, но и в много случки от живота, които често се срещат из вестниците.
По-нататък Йовков продължава обяснението си относно сюжета на „Боряна“. Обосновава се, като заявява, че сюжетът в известна степен е заимстван от собствения му разказ „Имане“. След първоначалния замисъл сюжетът претърпял значителни изменения, а идеята за чертите на героите му дошла от една истинска история. Тишелов – учител и приятел на Йовков в разговор веднъж му разказал за една семейна драма – бащата, който бил ограбен от своя син и който от мъка починал. По-късно, след като синът остарял, неговите синове пък искали да му вземат парите. Именно Тишелов разказал в последствие и подробности около тази история (тъй като познавал добре семейството, в което се случило всичко това). Част от детайлите, които Йовков узнал, включил в своята драма. За развитие на сюжета допринесли и съчиненията на учениците на Тишелов, които писали за различни семейни свади.
Йовков завършва с твърдение, че постъпката на Елин Пелин е продиктувана от завистта на писателя към успеха на „Боряна“ и припомня думите на самия Елин Пелин, който в свое изказване твърдял, че ако в страната ни някога се роди гений, „той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя “гений” не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял“.

Несъмнено, ако тези обвинения на Елин Пелин са били отправени към никому неизвестен автор, то те е възможно да бъдат счетени за основателни. Но те са били насочени към един от любимците на българския народ, към един от най-даровитите писатели на времето си. Как биха могли тогава да бъдат взети на сериозно? Как биха могли да не изглежда нелепи?