В нашето съвремие липсват строги критерии, които да определят красотата. Днес всяка жена е свободна да изглежда както пожелае. Всяка жена е свободна да изразява вътрешния си свят посредством своята визията. Но това невинаги е било така.
Ако обърнете поглед назад в миналото и погледнете някоя английска кралица, живяла преди няколко века, ще разберете, че концепцията за красота е била много по-различна от настоящия момент. През вековете стандартите за красота, наложени от обществото, са се променяли, а заедно с тях и възприятията за нея.
В древността здравето е било основният фактор, който е оказвал влияние при избора на партньор. Задачата на мъжете била да ловуват, затова им е била необходима силна физика и голяма мускулна маса. Жените, от друга страна, е трябвало да раждат и да се грижат за поколението. Затова от голямо значение е бил ханшът и големите гърди. В онези времена слабите и болните са имали много по-малък шанс за оцеляване, защото красотата се е изразявала в здравото тяло, способно да посрещне нуждите на семейството.
Гръцките философи били първите, които се замислили върху въпроса за човешката красота. Платон за пръв път разгледал красотата като резултат от симетрията и хармонията. Според него ширината на лицето трябвало да бъде 2/3 от дължината му, като всичко по лицето трябвало да е напълно симетрично. Сега, повече от 2000 години, учените са установили, че в действителност хората биват привлечени от симетрията.
Но за гърците не само симетричността била важна. Дългата руса коса, символ на младостта и плодовитостта, също била от голямо значение.
Римляните заели много от гърците, особено в областта на културата. Едно от нещата, които „пренесли“ на местна почва, бил култът към жени с дълги руси коси. Смята се, че за да обезцветят косите си, жените в Рим използвали странна смес от органични материали в комбинация с оцет и подправки, за която обаче се твърди, че нерядко водела и до загуба на окосмение.
През Средновековието възприятията за женска красота се променили значително. Тогава жените, след като се омъжвали, били задължавани да носят косата си вързана, за да не предизвикват желание у други мъже. Само на девиците било позволено да не ходят вързани. В този период русата коса не била ценена, дори напротив – свързвала се с непристойно поведение. Затова жените от онази епоха започнали да се боядисват с луга.
Едва в края на Средновековието, с настъпването на Ренесанса, художниците започнали да се бунтуват срещу моралните и религиозните идеи, наложени от свещениците и да търсят удоволствие във въображението.
По време на Ренесанса се появила нова идея в изкуството, която се свързвала с голотата и по-специално с женските гърди. Тя започнала да се появява дори и в религиозни изображения. Една от най-популярните идеи се свързвала с Богородица и кърменето на Младенеца.
През Ренесанса художниците отново започнали да ценят чистотата и младостта, а в известна степен се възвърнали възприятията за красота от древногръцкия период.
И докато пуританите през 17в. слагали прегради пред плътското и облеклото им е било консервативно, то през следващия век се акцентирало на телесното удоволствие, а жените били разглеждани като красиви предмети.
Един век по-късно крехката талия, както и големите кокове се превърнали в символ на красотата. Косата била най-ценният аксесоар за дамите от онова време. Носели кокове – огромни и напудрени, захващали ги с пера и панделки, а височината и обема им били доказателство за семейното богатство на жената.
Размерът на талията на жените е трябвало да бъде много малък. Било прието за тази цел жените да носят корсети. В следствие на това обаче много често те страдали от дихателна недостатъчност или увреждане на вътрешни органи.
С настъпването на 20 век всичко се променя. През 20-те години корсетите вече са заменени с коригиращо бельо, което става основен аксесоар за жената от онова време. Жените отрязват косите си, а големите кокове остават някъде назад в миналото. На мода е правата къса коса, която се превръща не само в знак за красота, но е и израз на желанието за равенство между половете.
Символ на красотата през 1960г. е Туиги. Тя е висока 1,67, а теглото й е 48кг. Това е и първият път, в който става ясно, че сексапилът и славата вече са определящи.
През 21в. красотата вече достига крайността, в която всичко е позволено. Косата може да бъде носена на кок, вързана, пусната, или дори да липсва. Вече няма нищо срамно. За облеклото няма критерии. Дори напротив – оскъдното облекло се толерира.
И все пак може да се каже, че от вековете до днес са се запазили различните критерии, които според повечето мъже окачествяват една жена като красива. Противно на наложеното ни от медиите мнение, мъжете предпочитат жени със здрави тела. Макар че прическата няма значение, все пак дългата коса е все още символ на женственост. А симетрията – тя винаги ще си остане най-съществената характеристика, спрямо която се определя дали един човек е красив, или не е.