Иван Хаджиберов – модерния български предприемач от началото на 20век.

Иван Хаджиберов е пълното олицетворение на модерния български предприемач от края на 19век и началото на 20век в България. Един от най-обичаните и видни габровци, който прави масивни стъпки в утвърждаването на града, като индустриална столица на страната. Иновативното му мислене и постоянното търсене на нови идеи и възможности за развитие го съпътства през целия му живот. Неговият остър ум, силна обществена обвързаност и качества на индустриалец го издигат от редовете на малките търговци и производители до висотите на голямата индустрия.

Иван Хаджиберов
Иван Хаджиберов

Красимира Христова, Емил Михов и Милен Василев са тримата българи решили да ни напомнят за този велик българин, меценат, предприемач и търговец. Дали защото са габровци, като него или защото смятат, че такива българи не бива да бъдат забравяни, те решават да направят документален филм за Иван Хаджиберов. Филма носи заглавието „Дързостта на бъдеш пръв“ и много точно визира личността на индустриалеца. На 7 Октомври тази година всеки, които желае да се потопи в живота на именития габровец и да се вдъхнови от личността му, ще може да гледа премиерата на този филм, но сега нека ви запознаем с живота и делото му в тази статия.

Кой е бащата на българската тъкачна индустрия?

Тъкачната фабрика на Хаджиберов
Тъкачната фабрика на Хаджиберов

Хаджиберов е роден през 1858 година в Габрово, в сравнително заможното семейство на производител и търговец на брашно. Той с устрем извървява пътят от бащината си мелница до създаването на най-голямата в страната тъкачна фабрика за фини вълнени платове и строежа на първата водна електроцентрала изградена с напълно български капитал. Благодарение на будния му ум и напредничаво мислене Габрово става център на индустрията и е сравняван с английския Манчестър. Готови капитали в страната по това време няма! Действителността за реализация на модерно производство по Европейски модели е жестока, но Иван Хаджиберов съумява да се справи. Освен крупен индустриалец той се превръща и в пионер на енергетиката в родината си, като създава собствено електричество за все по нарастващото си производство.

Първоначално предприемача Хаджиберов изкупува и препродава тютюн. Така събира първите си капитали, с които модернизира наличното производство наследено от баща си. С помощта на братята си изгражда мелница за брашно на валцов принцип, задвижвана от водно колело с 30 конски сили мощност. Това постижение обаче не задоволява будния ум на предприемача. Той търси нови възможности за интегриране на модерните Европейски стандарти и техники в родното производство. Затова през 1901 заминава за Германия с малко капитал. Там Хаджиберов се спира на закупуването на няколко тъкачни стана, няколко електрически крушки и едно динамо на електрически принцип. На пръв поглед взаимно изключващи се неща, но предприемача много добре знае, какво цели да постигне с набитото си око. По това време в Европа индустриалните тъкачни фабрики са в разцвета си! Иван Хаджиберов поставя основите на този разцвет на тъкачеството и в родна България. Фабриката му тъче най-фините и качествени вълнени материи в страната, произведени от вносни прежди от Англия и Австро-Унгария.

С какво обаче Хаджиберов задвижва становете във фабриката си? Ами с водната сила от бащината си мелница и динамото, което е закупил. Така освен промишлена енергия предприемача запалва и електрическото осветление в модерно Габрово.

Раждането на идеята за първата българска водно-електрическа централа!

Първата българска ВЕЦ за индустриални цели, построена от Иван Хаджиберов.
Първата българска ВЕЦ за индустриални цели, построена от Иван Хаджиберов.

Виждането за бъдещето и смелостта да инвестира в немислимото и непонятното за времето си, прави един индустриалец истински модерен предприемач. Иван Хаджиберов не е от индустриалците със закостенели разбирания, отдали се на сигурната печалба. Неговия стремеж е към благото и развитието на цяло Габрово и страната. Затова, когато следейки тенденциите в развитието на енергетиката му хрумва идеята да изгради електроцентрала – всички смятат, че е луд. Така винаги обществото е реагирало на идеите на великите умове! Като провинциален град за Габрово да има собствена водна електроцентрала е масивна стъпка в развитието. Идеята за това начинание се поражда от все по-големите потребности на промишленото производство на габровеца. Той има нужда от промишлена енергия за становете си и тази централа е решението за това. Националната банка е силно колеблива относно инвестицията на масивните 300 000 златни лева в този първи български ВЕЦ. Тя дори спира кредитирането на проекта провокирана от слуховете, че Хаджиберов е полудял. Предприемача обаче успява да се справи и с това препятствие. През 1906 неговата идея бива осъществена напълно. И до днес в Габрово се носят легенди за това, как е строена електроцентралата. Тя се е издигала по поречието на река Янтра и района е бил много труден за работа. Затова индустриалеца решава всеки ден да мотивира работниците с мелодиите на гайдата и завършва работния ден с едно традиционно българско хоро.

Е, жалко че днес такива българи няма и Габрово е по-скоро олицетворение на разграбването и разрушената индустрия, отколкото на бляскавото си минало! И помен не е останал от масивното тъкачно производство, а приватизацията го довършва тотално.

Устрема на Иван Хаджиберов не спира до тук! Той превръща Габрово в първия български провинциален град с електрическо осветление. Това става благодарение на разширената дейност на електроцентралата му. След 1910 година част от града е захранена с електроенергия и за бита и уличното осветление, не само за индустрията.

Днес от масивния фабричен комплекс на Иван Хаджиберов няма почти нищо от блясъка, който е имал. Освен производствените помещения, мащабния поглед на предприемача вижда нуждата да изгради – жилища за работниците, паркове по английски модел, овощни площи, зоологическа градина, тенис корт, читалищен салон за забавления и първото в България частно училище.

През живота си Иван Хаджиберов е бил много неща – индустриалец, предприемач, дарител и меценат, основател на индустриалната банка, но най-вече родолюбец и велик ум. Хаджиберов умира през Март 1934 оставяйки огромното си дело след себе си.

Тази велика личност с труд и пот на челото записва името си в българската промишлена индустрия и история. Той е пример за поколенията след него. Повече такива хора трябват на България, които създават и даряват, а не които рушат и разграбват!