Историята на някои смешни имена на българските села

В България има толкова много села, носещи забавни наименования, че често в интернет пространството можете да срещнете цели списъци с тях. Само на някои предстои да се спрем ние:

Торбалъжисело торбалъжи
Около Габраво не са едно или две селата, които носят странни имена, будещи смях. Такова е и селото Торбалъжи. Относно неговата история има различни версии. Една от тях е, че то е получило името на човекът, който пръв се е заселил в него – Дончо Торбалъжи. Дончо имал дарбата да омайва хората с историите, които сам си съчинявал. Всичките му съселяни го слушали мълчаливо и с интерес, макар да знаели, че разказите са измислици.
Друга легенда разказва за един стръмен път, който водел към Габрово. За да могат да се изкачват добичетата по него по-бързо, хората от селото връзвали една празна торба на хомота. Така животните, опитвайки се да достигнат торбата, давали повече от себе си.

Вещицасело Вещица
За историята на наименованието Вещица също се носи повече от една легенда. Едната от версиите разказва за турчин, който имал чифлик на мястото на селото. Докато един ден обикалял земите си, той видял няколко жени, които се къпели в реката. Именно от тях се изплашил той и побягнал, викайки „Вещици! Вещици!“. След като напуснал своето владение, там се настанили българи, които застроили селото.
Друга легенда разказва, че в този район някога имало три воденици. А хората, които живеели в това село били много вещи в занаята си. Когато селяните от околните села се прибирали от тук, казвали, че са ходили при вещици. Ето така се смята, че се е зародило името на селото.
Независимо от версиите, е установено, че в действителност преди да се образува село, тук е имало турски чифлик. Множеството наименования на местности около селото потвърждават това.

Недоклан
Както самото име говори, селото е имало една нелека съдба. Вярва се, че в миналото то е било нападнато от кърджалии. Било е ограбено, част от населението му – избито, а друга – отвлечено. Само един единствен човек е успял да се спаси от ужаса. Този човек се казвал Недьо. Години по-късно той се завърнал отново в селото и построил нова къща. Прочул се в околието с прозвището „Недьо калан“, което буквално означава „останалият Недьо“.

Къртипъня
Името на селото се смята, че се е зародило в следствие на дърводобива от горите в околностите. Интересна е и историята с един герой, който носи същото име. В една книга на Бялото братство се срещат разкази на герой, наречен „дядо Кольо Къртипъня“. Смята се, че прозвището му било това, заради силата, която имал.

Сърбогъзи
Сърбогъзи е сред махалите, които вече са заличени от картата на страната. Но легендата още се пази… Според нея един мъж на име Цаньо се скарал с баща си, с когото живеели в съседно село и се заселил на мястото на Сърбогъзи. Той бил сърдит на рода си, държал се дръпнато и неприветливо с околните. В миналото старите хора по този край казвали за ядосаните си съселяни: „Сърби го гъзът“. Именно така казвали и за дядо Цоньо. Ето защо и махалата започнала да се нарича така.

Къртожабене
Къртожабене е едно красиво селце, намиращо се в Северна България. Историята около неговото наименование също е интересна. Преди години каньонът в местността бил във вода. Тогава хората живеели на високо – върху скалите около тази местност. Но из селото плъзнала страшна болест и двама братя решили да се спасят, като намерят друго място за живеене. Когато тръгнали, видели, че реката, която запълвала каньона, се е отдръпнала и останала една пустош там. Ето защо решили именно на това място да се заселят. А избрали Къртожабене, защото първите две животни, които видели по пътя си към новия дом били къртица и жаба.

Кривонос
Кривоност се намира до Ребро. Според легендата в тази местност живеели двама братя. Те имали много добри взаимоотношения помежду си. Но така било докато не се появила една жена – попска дъщеря. Тя била много красива. И двамата се влюбили в нея. Именно тя станала причина за кавгата между тях, в следствие на която се стигнало и до бой. Единият счупил носа на брат си, а той пък излязъл от свадата със счупено ребро. Разделили се. Така братът със счупения нос дал име на селото Кривонос, а другия се заселил в близкото село и то започнало да се нарича Ребро.



f | Сподели с приятели