Интересни факти за границите в Африка, начертани с линия

През средата на 19 век се задействат различни процеси в Европа, които довеждат до присвояване на граници, малтретиране на милиони и издевателства върху чужди територии.
По това време европейските изследователи са заинтересовани от Африка.
Mакар и централната част на континента до този момент да е непозната за европейците, те се насочват именно към нея. Една експедиция през 1858-1859 г. открива езерата Танганика и Виктория. А следващите експедиции до края на века добре проучват континента и това проправя пътя към колонизирането на Африка.

Границите в Африка

Границите в Африка, начертани с линийка и молив

Именно Берлинската конференция от 1884 – 1885 г. поставя началото на тази колониална дейност от страна на европейските сили, която води до премахване на съществуващите форми на автономия и самоуправление.
По време на Берлинската конференция влиятелните европейски държави решават въпроса за границите. И за да не възникват конфликти за нещо, от което има в изобилие, те взимат решението да си разделят Африка. Сферите на влияние са определени. Това означава, че дори и дадена земя да не е контролирана от конкретна сила, ако на нейната територия е определено влияние на някоя страна, други държави не бива да се опитват да я колонизират.

По какъв принцип се определят границите? Единственото условие е всички участници да са доволни. Очакванията на страните са следните: по-голяма власт, повече територии; по-малка власт – по-малко територии.
За какво европейските сили не са се интересували? За жителите на Африка, за техните желания, за техните животи. Те не са се интересували от техните етнически граници. За тях африканците са били просто черни езичници, без право на каквито и да е желания. Без право на самоуправление.
Европейците просто са начертали прави линии. На места са се съобразили с географските бариери. Когато са се очертавали границите, не са се взимали каквито и да било условия предвид. Така например две села, в които живеят хора, принадлежащи към едно и също племе, говорещи на един и същ език, но разделени от река или езеро, в последствие се е оказвало, че се намират в две различни колонии и при две съвсем различни администрации.

В края на 19 век европейските сили са ангажирани в териториалното разпределение. Те заемат голяма част от континента и създават много колонии.
В някои държави, в които европейското население е било многобройно, са се създавали класи. По този начин се е давала много по-голяма власт на европейските политици. Такива държави са били Родезия (сега Зимбабве), Ангола, Мозамбик, Кения, Южна Африка. В Свободна държава Конго, която всъщност е представлявала лично имущество на белгийския крал Леополд II, местното население е третирано като робско и е поставено в условия на принудителен труд.

Европейците започват да променят баланса в общностите, които населяват. Създават етнически разделения, които не са съществували до момента, въвеждат културно разделение в ущърб на местните жители. Например двете етнически групи Хуту и Тутси са били обединени в една култура по време на германското колонизиране, а контролът на региона е бил взет през 19 век. Вече между тях няма разделение по етнически признаци, слели са се културните практики през вековете и признаците на различие на културата отдавна са заличени.

Деколонизацията и резултатите от нея
Деколонизацията в Африка започва с Либия през 1951 г. Много страни са последвали Либия през следващото десетилетие. Най-голям е броят на страните, освободени от чуждо влияние през 1960 – 1970 г. Тогава почти цялата Западна Африка се освобождава. Повечето от страните придобиват независимост през 1960 г., макар че някои държави (в частност Португалия) не са склонни така лесно да се откажат от своята власт и в резултат на това се предизвикват войни за независимост, които са продължили повече от десетилетие. Последните африкански страни, получили независимост, са били именно португалски владения – Мозамбик, Ангола, Джибути. Зимбабве е една от най-късно получилите независимост страни. Била е колония на Великобритания.
В резултат на деколонизацията Африка показва политическа нестабилност. Икономическата катастрофа е неизбежна. Страните влизат в дългова зависимост. Качеството на живот пада значително. Политическата нестабилност е резултат от настъпването на чужди политически влияния в комбинация с продължаващите расови неравенства. Националистически афроамерикански групи участват в насилствени нападения срещу белите заселници.

За да изхранва и образова своите граждани, Африка взима назаем големи суми от различни нации, банки и фирми. В замяна на това кредиторите изискват африканските страни да девалвират валутата си и се опитват да оказват политическо влияние в рамките на Африка. Средствата, които африканските страни получават обаче, не успяват да съвземат икономиката. Много често големите заеми са пропилени от лошото управление на корумпирани диктатори, а социалните въпроси, като образование, здравеопазване и политическа стабилност, често са игнорирани.

Така е било в миналото. Но не само. Деколонизирането, политическата нестабилност, споровете, породени между различните граници, както и икономическата разруха продължават да отекват в Африка и до днес.

Всичко това обаче са едни добри уроци за африканското поколение – и колонизацията, и деколонизацията. Именно от миналото бъдещите лидери трябва да се поучат. И да се опитат да създадат един по-добър свят в Африка за в бъдеще.