Интересни факти за българското знаме и неговите предшественици

Замисляли ли сте се от къде се е появил днешния облик на българското знаме? Как се е трансформирал през вековната история на страната ни и защо е точно такъв днес? За съжаление незнайно защо редица задълбочени изследвания в тази област няма. Каква е причината за този слаб изследователски интерес около произхода на българските знамена въобще – не можем да кажем. Но можем да кажем, че всяка уважаваща себе си страна, би била горда с произхода на знамето си, особено ако е толкова стара, каквато е България. Ще се опитаме да отсеем едни от интересните факти за националния ни флаг и да ви разкажем малко повече за него, защото сме горди, че сме българи, както и вие навярно.

Георги Раковски в Балкана, картина на Сако от средата на XIX век.

Георги Раковски в Балкана, картина на Сако от средата на XIX век. Надяваме се тази и следващата статия да ви дадат отговор защо така са подредени цветовете на знамето, което държи Раковски.

Българското знаме и развитието му през вековете

Като цяло знамето на една държава е символ на нейния суверенитет. То заедно с герба на страната е отличителна черта на всяка една държава по света, била тя по-стара или новообразувана. В едно знаме са вплетени традициите, историята, религията и бита на народа му. Знаете ли, че традицията за знамето се корени в стара легенда за римския император Константин Велики? Той преди да поеме управлението на Рим влиза в битка с Максенций. Преди битката има видение и на червеното си бойно знаме, кара да му изрисуват кръст с бяло. Така се заражда своеобразното знамето и неговата символика. Науката вексикология е тази, която изучава развитието на националните флагове и има доста стари корени. У нас тя е слабо развита разбира се. През 1967 година, дори е създадена Международна федерация на изучаващите историята на знамената.

Всъщност още преди поставянето на гербове върху знамената, едни от първите така наречени знамена, закачени на дървен прът възникват в Древен Египет и Иран. Флаговете тогава първоначално са били с фигури, но по-късно по Римско време, те стават от плат. Флаговете на една държава могат да бъдат няколко групи. Това е определено от дългото развитие на самата традиция на флага. Така всяка страна, както и нашата има национален флаг, държавен, военен, военноморски, та дори църковен. Развитието на българското знаме през вековете не се различава по своите фази от развитието на флагове на други страни, но за съжаление нашата страна няма цялостно изследване в областта, както казахме. Редица други държави, макар и по-млади по произход имат подобни подробни изследвания.

Корените на българското знаме са положени още в самото зараждане на страната ни преди повече от 13 века. Най-стария текст за наличие на българско военно знаме са кореспонденциите между княз Борис 1-ви и папа Николай от 886 година. Именно там е споменато, че докато не били покръстени, българите ползвали за знаме в битка – конска опашка. В това няма нищо чудно, защото прабългарите идват от земите на Иранските племена, където именно се заражда тази символика. Няма твърди доказателства, че до покръстването на българите, те са използвали традиционно познатите днес знамена от плат. Има хипотези, че хан Крум е използвал червено знаме, заради миниатюрите в Манасиевата хроника, но те са твърде недостоверни. По вероятно е това знаме да е било използвано по-късно от Иван Александър. Така до покръстването от 865 година сведенията са оскъдно проучени, единствената следа за българското знаме след покръстването е, че на него трябва да има кръст според папа Николай.

При цар Калоян се открива следа в кореспонденцията му с папа Инокентий. Там именно Калоян иска от папата да му изпрати знаме за българите. От отговора на папата се предполага, че знамето ни е било с изрисувани кръст и двоен ключ, но негови запазени изображения няма. Наличието на българско знаме при Калоян се доказва и от хрониките „Завладяването на Константинопол“, но то не е описано. Изображение на знаме на българската държава се появява при монетите сечени от Константин Тих. То е ивица плат завършваща с лястовича опашка и на него има кръст.

По нататъшното развитие на националния ни флаг, следва отново поредица от недоказани и недостоверни твърдения. Така флаговете на България през Средновековието и информация за тях може да се намери в книгата на Тахов от 20 век, но тя единствено потвърждава наличието на българско знаме, но не и как то е изглеждало. Предполагаема улика е експонат в турския Военно-исторически музей представляващ средновековно българско знаме, на което е изобразен лъв носещ кръст. Но това може да е пленено знаме на въстаници от 19 век, а не такова по времето на Шишман.

Интересни факти за националния ни флаг се черпят и от народния фолклор. Когато България пада под Турско робство, единствено войводите са тези, които стават наследници на националния флаг и го развяват в битки срещу поробителя. Обикновено тези знамена са с изобразен кръст, а в една народна песен се казва, че четите са имали три байрака бял, зелен и червен. Именно оттук тръгва и символиката за националния флаг, чиято основа се крие вероятно при Средновековните български царе, чийто наследници са четниците. Именно тези три цвята имат определена символика за българите от самото зараждане на държавата. Бялото е символ на смелостта, червеното на плодородието, а зеленото на младостта.

Най-старото запазено знаме на България се намира забележете в Русия, „Ермитажа“ в Санкт Петербург. Защо българската държава не е правила постъпки да си го вземе и дали е било възможно не знаем! То е датирано от 18 век и е било на наши доброволци, част от Руската армия. На него за изобразени Свети Свети Константин и Елена. В същият музей има още две знамена на наши доброволци и едното е с ликовете на Свети Георги от едната страна и на лъв с корона от другата – в червено. Другото е зелено с изобразени българския герб и кръст от другата страна. Сред интересните факти за българските знамена е факта, че те са били близо 32, само известни, по време на четническите движения за освобождение. Условно са разделени на групи от зелени, червени и трицветни знамена. Сред червените спада и това на Райна княгиня. Към зелените пък е това на Стефан Караджа, а към трицветните на Филип Тотю. Голяма част от знамената на четите и от Априлската епопея са съхранени във Военно-историческия национален музей у нас.

Поставянето на лъв върху българските знамена води началото си от 1854 година. Най-голямо влияние има поемата на Раковски „Горски пътник“, която става четиво на всички български революционери. Именно там се казва образно, че на българското знаме трябва да пише „свобода или смърт“. То да е зелено и да има изображение на лъв. По-късно се появява и трибагреника с цветове, бяло, зелено и червено разположени хоризонтално, за легията на Раковски, която се стреми да помогне на Сърбия срещу османците. Няма изображения на този флаг, но той според очевидци е бил точно такъв.

Раковски е бил запален изследовател на българските знамена и вероятно появата на трибагреника е свързана със символиката от миналото. Именно в този си вид на хоризонтални ивици от бяло, зелено и червено – българското знаме се е запазило и до днес. Едно знаме с редица интересни факти, много догадки и много силно наситена историческа динамика, въпреки множеството завоевания на страната ни от поробители. Знаме повод за гордост, която трябва да трепти в сърцето на всеки българин.

Още интересни факти за българските знамена може да прочетете в следващата ни статия.