Интересни факти за българското кино

Интересни факти за българското кино
Знатете ли кой е първият български филм? А кой е първият човек, изиграл Левски? Или кой е филмът, гледан от 6 407 476 българи? Ако отговорите на тези и други въпроси ви вълнуват, прочетете статията докрай. В нея ще откриете някои интересни факти за българското кино от началото на неговото създаване.
През 2015г. се отбелязаха 100 години от създаването на българското игрално кино.

Началото е поставено в далечната 1915г. с филма „Българан е галант“. Комедията, както личи от заглавието, е дело на Васил Гендов. Освен режисьор и сценарист, той влиза и в главната роля. За съжаление обаче от немия е запазена само една снимка. Лентата не достига до наши дни. Смята се, че е изчезнала още в средата на миналия век.
Историята на първия български киносалон е сходна. Той се намира на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в София. Бил е голям, красив и модерен за времето си, пригоден както за кино прожекции, така и за театрални постановки. Преди около 15 години сградата става частна собственост. В момента вече тя е в окаяно състояние. И макар че е обявена за паметник на културата, тя не е паметник от национално значение. Това е причината, поради която държавата, поне засега, е напълно безсилна през нейното унищожение.

Сцена от "Дяволът в София", с Васил Гендов в ролята на Дявола, 1921 г.

Сцена от “Дяволът в София”, с Васил Гендов в ролята на Дявола, 1921 г.

Факт, който не е много добре известен, е, че не българското кино, а българското игрално кино започва с „Българан е галант“. Преди 1915г. са се правели също филми, но те са били документални. Дори преди Балканската война по нашата земя са се правели първите кадри, които са представлявали няколкоминутно видео. Оттук, поради местоположението на страната ни – на кръстопът между изтока и запада, често са минавали чуждестранни експедиции. Чужденците са били впечатлявани от красотата на страната ни и тази красота е била запечатвана. По време на Балканската война вече се появява първият голям, сериозен български документален филм.
Най-ранният филм, запазен до днес, отново е на Васил Гендов – „Любовта е лудост“. Той е прожектиран през 1917г. Създаден е по разказа „Палавата“ на Рьоне Лакроа.
1932г. е важна за развитието на българското кино, тъй като тя бележи края на нямото кино и поставя началото на озвученото с филма „Бунтът на робите“. Режисьор на лентата отново е Васил Гендов. Именно това е първият филм за живота на Апостола на свободата. Тук отново в главната роля – на Левски – влиза самият режисьор, но опитът му този път се оценява по-скоро като неуспешен.

По време на комунистическия режим киното продължава да съществува, макар че целта на филмите по това време била по-скоро да пропагандират идеологията на режима. Построяват се хиляди кино салони из страната, които е трябвало да бъдат средство за достигане на манифестациите до по-голям процент от хората. Прожекциите са били контролирани, цензура е имало не само в литературата, но и в киното. Много са продукциите, които са били преработвани или дори забранявани.
През 1956г. киното ни прави следващата крачка нагоре към своето развитие – излиза на голям екран първия български цветен игрален филм. Това е филмът за деца „Точка първа“, където Валери Петров прави своя дебют като сценарист.

Точка първа - плакат

Точка първа – плакат на първия цветен български филм


„Козият рог“
, режисьор на който е Методи Андонов, постига рекорд – само за 20 дни той е гледан от над 1 млн. български зрители. Това, разбира се, носи огромни печалби, но не и на хората, които стоят зад създаването му. Само за един ден се правят административни промени, за да не бъдат изплатени огромните хонорари, които създателите е трябвало да вземат.

Козият рог - 1972г

Козият рог – 1972г

Според режисьора законът само за един ден е бил изменен така че да не се изплатят огромните хонорари, които тези хора е трябвало да вземат. Това е единственият български филм, който влиза в топ 5 за селекцията от номинирани чуждестранни филми до този момент, които се борят за „Оскар“. Но за да участва в състезанието, се е изисквало копие от филма. В крайна сметка е изпратено технически негодно копие. Причината защо това се е случило и до днес не е ясна. Факт обаче е, че филмът не продължава в надпреварата. Въпреки всичко това, той печели много световни награди и отличия през 1972 – 1973г. Две от тях са присъдени на Катя Паскалева за най-добра актриса и най-добра женска роля.

Установено е, че до 1989г. филмът „Хитър Петър“ е изгледан от 6 407 476 зрители. Това го прави най-гледания български филм от зараждането на киното в България.

Хитър Петър - 1960г

Хитър Петър – 1960г

„Юнак Марко“ е първият професионално рисуван филм. Той е вдъхновен не от кого да е, а от един любимец на българския народ – Крали Марко. Всъщност „Юнак Марко“ представлява дипломната работа на Тодор Динов, с която той извежда анимационните филми от сферата на любителските. Филмът е признат за творба от световна величина.

1964г. Динов създава анимационния филм „Маргаритката“. Той обира овациите на фестивалите за анимационно кино в Лайпциг, Виена, Чикаго, Кан и още няколко града.

Кадър от филма Маргаритка - един от шедьоврите на българското кино

Кадър от филма Маргаритка – един от шедьоврите на българското кино

На фестивала в Кан през 1985г. българският филм „Женитба“ печели „Златната палма“. Това е и най-големият ни успех до сега на този фестивал.

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ се нарежда сред 9-те класирани за чуждоезиков „Оскар“ филми. Режисьор на лентата е Стефан Командарев и е вдъхновена по книгата на Илия Троянов.
Един от последните успехи на българското кино е филмът на Ралица Петрова „Безбог“. В средата на август 2016г. той спечели голямата награда на фестивала в Локарно – „Златен леопард“. Награда, която не е идвала на Балканите от 1970г. Освен нея, „Безбог“ взе и приз за най-добра женска роля.
Макар че имаше един дълъг период на застой в българското кино, през последните години то отново се развива. Правят се все по-добри и професионални филми, които са на нивото на световните продукции. И с пълно основание можем да твърдим, че доказателство за това е „Безбог“ на Ралица Петрова.