Чудотворните икони на България

Богородица Троеручица в Троянския манастир

Богородица Троеручица

Богородица Троеручица
Това е главната светиня при поклоненията в Троянския манастир. Тази икона е от типа Одигитрия (буквален превод от гръцки език – пътеводителка). Нейния произход най-често е свързван с чудото, което се случва на св. Йоан Дамаскин през VІІІ век. Той живял и проповядвал в Сирия. Йоан Дамаскин имал активна позиция срещу ереста там. Заради тези му действия, император Лъв III го наказал. Йоан нямал римско гражданство и поради това не било възможно да бъде съден от Рим. Лъв III направил така нещата, че наказанието да дойде от халифа на Дамаск. Наказанието на Йоан било рязане на дясната му ръка. С множество молитви към Богородица неговата ръка израснала отново. Заради тази случка на част от иконите се слага и трета ръка.

За иконата, която се намира в Троянския манастир се смята, че води началото си от ХVІІІ век. За нея се смята, че е копие на по-стара икона. Според легендата атонски монах я донася в манастира. Преданието казва също, че тази икона е виновна за построяването на Троянския манастир. През 1600 година един или двама монаси от Света Гора пристигат в село Орешак, те носят със себе си иконата. Крайната точка на тяхното пътуване била Влахвия, но се спрели тук, за да посетят местен отшелник. Но нещо странно се случило на другата сутрин. Монасите се подготвяли да тръгват с магарето, което носело иконата, но то проявило инат и не пожелало да тръгне. По този начин на тях им се наложило да останат в Орешак още една вечер. На следващата сутрин това нещо се повторило. Тази ситуация продължавала да се повтаря дни наред. Монасите приели, че това е знак иконата да остане в село Орешак. Към отшелникът, който живял тук не след дълго се присъединили и други монаси. Те със собствени сили и средства изградили за иконата Богородица Троеручица малка църква от дърво. Монасите започнали да служат в нея. След време в района се издигнала странноприемница, която приемала поклонници и заселници в своите килии. Така било дадено началото на Троянския манастир.

Иконата Света Богородица Троеручица получава бърза слава. Хората, отишли при нея с вяра да търсят изцеление, получили такова. Иконата помагала при всички проблеми на хората. Помощ получавали не само християни, а и друговерци, които търсили опора в светинята.

Днес стотици вярващи дневно посещават чудотворната икона, за да се поклонят пред нея. Хората търсят решение на проблемите си чрез иконата.
Според много хора, те са получили изцеление от иконата. Тя им е помогнала да се справят с болести и проблеми. Някои от чудесата, които са се случвали тук са изцеряване от нелечими заболявания, според медицината. Интереса към манастира и иконата се засилва поради факта, че преди няколко години по нея започнаха да се появяват сълзи. Това е е още едно доказателство за силата на Света Богородица Троеручица.

Св. Бо­го­ро­ди­ца Оди­гит­рия от Рил­с­кия ма­нас­тир

Св. Бо­го­ро­ди­ца Оди­гит­рия от Рил­с­кия ма­нас­тир

Св. Бо­го­ро­ди­ца Оди­гит­рия от Рил­с­кия ма­нас­тир
Тази многовековна икона съдържа 32 че­ти­ри­ъ­гъл­ни прегради, в тях се съхраняват мощите на редица светци. В нейната горна част има надпис – Оди­гит­рия, което означава Пътеводителка. Според редица митове и легенди в началото иконата е била на знатно семейство или манастир. Друга легенда обяснява, че сестрата на българския цар Иван Шишман и съпруга на сул­тан Му­рад І, така наречената “Ма­ра бя­ла бъл­гар­ка”, подарява иконата на Рилския ма­нас­ти­р. Заради това деяние освен, че иконата е от значение за християните, тя придобива и значение за историята на България и се свързва със съдбата на страната. За тази икона е изграден специален иконостас, който е разположен при третата колона на църквата в манастира.

Като едно от най-ценните съкровища на Рилската обител, тя винаги е заключена. Изключение правят големите християнски празници, при огромна маса от хора, след света Литургия с иконата се пра­ви тър­жес­т­ве­на ли­тия. За целта с иконата се излиза така наречените Дупнишки порти, след това обиколката преминава през юго­из­точ­на­та стра­на на ма­нас­ти­ра. Влизането се осъществява чрез Самоковските порти. В нар­ти­ка­та на цър­к­ва­та игу­ме­нът от­с­луж­ва мо­ле­бен с во­дос­вет. Многобройните маси от хора минават за поклонение пред светинята, след като този процес приключи, иконата отново се заключа.

Местните жители почитат иконата като лечителка на тежки болести и изцелителка на епидемии. При такива ситуации свещеник с епит­ра­хил, мо­нах, прис­луж­ник и въ­о­ръ­же­н ох­ра­нител отиват до дома на болния, обхождат околността, извършват водосвет на засегнатите места, поръсват ги и отново се връщат в църквата. По-старите от местното население все още настръхват когато си спомнят за епидемиите от холера и чума, покосили целия регион. Тогава с молба на местното население иконата била изкарана от църквата, с нея били два­ма йе­ро­мо­на­си и един дя­кон. Из целия път навън иконата била посрещната с почести, извършен бил водосвет, обиколките включвали всички местни къщи, със светена вода били ръсени хора и животни. Благодарение на всичко това и милостта на Майката Божия болестта била победена, а изплашените хора се върнали по своите домове и животът отново тръгнал по старо му.

Св. Бо­го­ро­ди­ца от Бач­ков­с­кия манастир

Св. Бо­го­ро­ди­ца от Бач­ков­с­кия манастир

Св. Бо­го­ро­ди­ца от Бач­ков­с­кия манастир
В Бачковския манастир основната светиня, заради която ходят миряните е тази икона. Тя има своето специално място в църквата на манастира, намира се под красиви драперии, които са направени от миряните. Там иконата излъчва своята благословия към тези, които искат помощ от нея.
Според легендата тя е дело на свети апос­тол и еван­ге­лист Лу­ка. Иконата е така направена, че само лицата Света Богородица и Младенеца излъчват топлина и предават благословията си на миряните. Останалата й част е обкована в 2 ризници – сребърна и златна.

Идването на иконата в манастира остава загадка до ден днешен. Тя е в Бачковския манастир от началото на ХІV век. Една легенда разказва, че иконата е подарена на манастира от грузински братя – Иг­на­тий и Ата­на­сий. Друго предание пък гласи, че тя е “пре­ле­тя­ла” дотук от манастир в Грузия. Иконата е направила тази постъпка заради проявено неуважение към нея от страна на местните монаси. Легендата гласи още, че иконата “кацнала” в местността “Клу­ви­я­та”. При нейното кацане избухнал огън, който не можел да опари човек. Единствено неговата светлина блестяла силно превръщала нощта в ден. Двама местни пастира, които били брат и сестра, гледали неогасващите пламъци в продължение на три дни и решили да надзърнат какъв е този странен огън. По този начин светинята дала сигнал за пристигането си. Пастирите подали сигнал за находката си. Монасите пренесли с лития иконата в църквата. Те я поставили в специално изграден за случая иконостас. За всеобща изненада на следващата заран мястото, където монасите били поставили иконата се оказва празно. Оказало се, че иконата “избягала” отново там където “кацнала”. Монасите отново я върнали на специално изградения за нея иконостас, нейното бягство продължило да се повтаря и в следващите няколко дни. Няколко дни по-късно Света Богородица се присънила на един от монасите. Тя му казала, че ще се засели в манастира, ако братята я поставят на специално място. Света Богородица искала да гледа миряните с какво сърце влизат в храма. За целта тя поискала да я поставят вдясно при входа на църквата. Друго условие, което тя поставила било всяка година на втория ден от Великден да бъде отвеждана до първоначалното си място. Монасите се вслушали в съня на своя брат и сложили иконата на трон от дясно на входа, там тя се намира и до ден днешен. На всеки Великден на вторият му ден иконата се изнася до местността “Клу­ви­я­та” с лития. Там се прави молебен.

На мястото, където първоначално е намерена иконата бликва изворче с вода, която лекува. Там върху скала е изобразена копие на тази икона. Там винаги гори кандило, а за да стигнете дотам трябва да изкачите малка, стръмна стълба. Заради вярата много жени с малки деца ходят до това място, за да запалят свещ пред Света Богородица. Поради тази причина много легенди разказват за различни чудеса:

В близост до мястото, където била намерена иконата, малко момиче паднало от отвесна скала, но било открито от баща му да си играе на зелената морава край извора.
Други случай разказват как миряни получават изцерение след къпане в лековития извор.
Много хора идват в Бачковския манастир, за да се поклонят пред иконата на Света Богородица.