Браилското знаме и първите стъпки към националния трибагреник

Браилското знаме е малко известно на широката публика, за разлика от Самарското. Тъй, като изследванията, които са направени в областта на развитие на националния ни трикольор са изключително оскъдни и противоречиви, то и самата история на знамето ни е прекалено объркана и разнопосочна за момента. Повечето деца в училище знаят за Самарското знаме, поне преди знаеха, сега вече не е сигурно, какво ще бъдат учени! Но почти никой не знае за знамето дарено на българските опълченци от Иван Параскевов Петков. Това знаме се нарича Браилско и е ръчно изработено от едва 14 годишната дъщеря на родолюбеца. Въпреки, че този флаг, част от историята на българското знаме не се използва в нито една битка, то е част и отправна точка за по нататъшното развитие на българския трикольор. Заедно със знамената описвани от Раковски, именно това знаме става прототип за сегашния ни трибагреник.

Браилското знаме, което се съхранява във Военно историческия музей

Браилското знаме и малко повече за историята му

За Браила се носят легенди. Там преди Освобождението е концентрирана голяма част от българската интелигенция. Именно там е едно от най-масовите и активни огнища на българското революционно движение. Българи от всички краища на поробена България живеят в града и работят усилено, както за неговия икономически разцвет, така и за освобождението на родината си. Именно тук живее и работи, и Иван Параскевов. Той заедно с Раковски, Войников, Икономов, Друмев, Греков и редица други родолюбци помага на българските борци за свобода.

Като цяло смътната история, която отново не е добре проучена незнайно защо, разказва, че през 1829 и 1830 година в Браила масово се настаняват изселници от Ямбол и Сливен. Те заформят роднински, семейни и делови ядра в този град и може да се каже, че го създават. Именно братята Параскевови са изселници от Ямбол, чийто гонения от поробителя ги отвежда в чуждата земя. На фона на активната си работа в града, родолюбеца създава семейство с българка и има две дъщери и син. Именно най-голямата му дъщеря Стиляна е човека създал със собствените си ръце до голяма степен първообраза на днешното ни знаме. Тя е родена през 1863 година, а баща и е активен дарител на българското училище в Браила. Той участва и във формацията „Добродетелна дружина“ помагаща за освобождението. През 1877 година започва Руско-турската война. Българите в Браила са изключително ентусиазирани за нея и снабдяват опълченците в България със санитарна кола. Точно тогава се поставя и назрелия въпрос, разискван редица пъти и от Раковски – за българското бойно знаме.

Така се появява инициативата за създаването на Браилското знаме, чийто главен създател и изпълнител е именно Иван Параскевов и дъщеря му. Той заявява пред сдружението „Добродетелна дружина“, че няма нужда да се събират средства, а той ще поеме изработката на знамето. Браилското знаме изработено от Стиляна е направено с най-скъпи материали. Специално от Виена е доставен атлаз в бяло, зелено и червено. Самото знаме е бродирано със златни конци и са му пришити перли. Днес тази гордост за България е изложена в Националния военно-исторически музей за наша радост. Състоянието му е изключително добро и се виждат разположените цветове на бяло, зелено и червено последователно в хоризонтала. На зелената ивица е избродиран красив лъв със златни конци и корона, а на белия надпис България. Знамето си има и датировка, както и записан автор. Те са извезани в края на червената ивица, където пише 1877 април, Стиляна Параскевова. Самото знаме не е правоъгълно, а завършва с лястовича опашка накрая и е обточено от трите си края. Навярно проекта си за него, Параскевов базира на исторически данни за знамената на българите и символиката на техните цветове. Това влияние е оказано върху него от самият Раковски вероятно, но изследвания липсват, а само хипотези и размишления.

Именно Раковски поставя въпроса за знамената на четите още след поробването и вероятно е правил мащабни изследвания за развитието на българския флаг през вековете, въпреки оскъдните данни. Така вероятно тръгва и идеята за трите цвята комбинирани в едно, защото различните чети са ги ползвали поотделно в годините. Самата специфична подредба и започването именно с белия цвят се обяснява доста лаконично. Твърди се, че Параскевов го поставя на първо място, защото и бяло и България започват с буквата „б“. Това, обаче никой не знае така ли е било, не е ли било. За жалост корените на тези три цвята се губят някъде още в Средновековието и всичко е само една догадка, за националния ни трибагреник. Само едно е сигурно Раковски отнякъде заимства тази идея и я еволюира във времето, за да се стигне и при Параскевов до Браилското знаме. Именно през 1877 година се поставя традицията, от която днес подредбата на националното ни знаме е хоризонтална и е точно бяло, зелено, червено отгоре надолу по ред. Страна с вековни традиции, много наситена история и малко проучвания по въпроса за националната ни идентичност – дано все пак това с времето се промени към по-добро.