Браилското знаме и първите стъпки към националния трибагреник

Браилското знаме е малко известно на широката публика, за разлика от Самарското. Тъй, като изследванията, които са направени в областта на развитие на националния ни трикольор са изключително оскъдни и противоречиви, то и самата история на знамето ни е прекалено объркана и разнопосочна за момента. Повечето деца в училище знаят за Самарското знаме, поне преди знаеха, сега вече не е сигурно, какво ще бъдат учени!

Но почти никой не знае за знамето дарено на българските опълченци от Иван Параскевов Петков. Това знаме се нарича Браилско и е ръчно изработено от едва 14 годишната дъщеря на родолюбеца. Въпреки, че този флаг, част от историята на българското знаме не се използва в нито една битка, то е част и отправна точка за по нататъшното развитие на българския трикольор. Заедно със знамената описвани от Раковски, именно това знаме става прототип за сегашния ни трибагреник.

Браилското знаме и малко повече за историята му

За Браила се носят легенди. Там преди Освобождението е концентрирана голяма част от българската интелигенция. Именно там е едно от най-масовите и активни огнища на българското революционно движение. Българи от всички краища на поробена България живеят в града и работят усилено, както за неговия икономически разцвет, така и за освобождението на родината си. Именно тук живее и работи, и Иван Параскевов. Той заедно с Раковски, Войников, Икономов, Друмев, Греков и редица други родолюбци помага на българските борци за свобода.

Като цяло смътната история, която отново не е добре проучена незнайно защо, разказва, че през 1829 и 1830 година в Браила масово се настаняват изселници от Ямбол и Сливен. Те заформят роднински, семейни и делови ядра в този град и може да се каже, че го създават. Именно братята Параскевови са изселници от Ямбол, чийто гонения от поробителя ги отвежда в чуждата земя. На фона на активната си работа в града, родолюбеца създава семейство с българка и има две дъщери и син. Именно най-голямата му дъщеря Стиляна е човека създал със собствените си ръце до голяма степен първообраза на днешното ни знаме. Тя е родена през 1863 година, а баща и е активен дарител на българското училище в Браила. Той участва и във формацията „Добродетелна дружина“ помагаща за освобождението. През 1877 година започва Руско-турската война. Българите в Браила са изключително ентусиазирани за нея и снабдяват опълченците в България със санитарна кола. Точно тогава се поставя и назрелия въпрос, разискван редица пъти и от Раковски – за българското бойно знаме.

Така се появява инициативата за създаването на Браилското знаме, чийто главен създател и изпълнител е именно Иван Параскевов и дъщеря му. Той заявява пред сдружението „Добродетелна дружина“, че няма нужда да се събират средства, а той ще поеме изработката на знамето. Браилското знаме изработено от Стиляна е направено с най-скъпи материали. Специално от Виена е доставен атлаз в бяло, зелено и червено. Самото знаме е бродирано със златни конци и са му пришити перли. Днес тази гордост за България е изложена в Националния военно-исторически музей за наша радост. Състоянието му е изключително добро и се виждат разположените цветове на бяло, зелено и червено последователно в хоризонтала. На зелената ивица е избродиран красив лъв със златни конци и корона, а на белия надпис България. Знамето си има и датировка, както и записан автор. Те са извезани в края на червената ивица, където пише 1877 април, Стиляна Параскевова.

Самото знаме не е правоъгълно, а завършва с лястовича опашка накрая и е обточено от трите си края. Навярно проекта си за него, Параскевов базира на исторически данни за знамената на българите и символиката на техните цветове. Това влияние е оказано върху него от самият Раковски вероятно, но изследвания липсват, а само хипотези и размишления.

Именно Раковски поставя въпроса за знамената на четите още след поробването и вероятно е правил мащабни изследвания за развитието на българския флаг през вековете, въпреки оскъдните данни. Така вероятно тръгва и идеята за трите цвята комбинирани в едно, защото различните чети са ги ползвали поотделно в годините. Самата специфична подредба и започването именно с белия цвят се обяснява доста лаконично. Твърди се, че Параскевов го поставя на първо място, защото и бяло и България започват с буквата „б“. Това, обаче никой не знае така ли е било, не е ли било. За жалост корените на тези три цвята се губят някъде още в Средновековието и всичко е само една догадка, за националния ни трибагреник. Само едно е сигурно Раковски отнякъде заимства тази идея и я еволюира във времето, за да се стигне и при Параскевов до Браилското знаме. Именно през 1877 година се поставя традицията, от която днес подредбата на националното ни знаме е хоризонтална и е точно бяло, зелено, червено отгоре надолу по ред.

Страна с вековни традиции, много наситена история и малко проучвания по въпроса за националната ни идентичност – дано все пак това с времето се промени към по-добро.