Интересни факти за Баба Тонка и Райна Княгиня – две велики българки и трагичната съдба на техните наследници

Баба Тонка и Райна Княгиня са две велики, горди, смели и родолюбиви българки. Тяхната история, живот, дело и семейства са отдадени на родолюбието и всяка пора в историята на двете жени е свързана с родината, нейното освобождение и избавление, за да можем днес да се наречем свободни българи. Как обаче протича живота на двете жени след Освобождението и преди него? Какво се случва с техните семейства и наследници? Какви са тъжните факти и хода на историята ще се опитаме да ви разкажем в тази статия!

Баба Тонка с първата си внучка Тонка Обретенова

Баба Тонка с първата си внучка Тонка Обретенова

Историята на Тонка Обретенова и Райна Княгиня преди Освобождението на България

Живота на двете жени е напълно различен, но и донякъде се припокрива. Те дават цялото си сърце за родината и продължават да го правят до края на дните си съзнателно или не. Но нека се позовем на исторически факти, разкази на свързани с двете жени личности и полъха на миналото. Баба Тонка и Райна Княгиня преди след Освобождението са мъченици, както и мъченици са техните наследници.

Райна Попгеоргиева Футекова, а по-късно и Дипчева

Райна Княгиня е известна в исторически план, като българска учителка ушила знамето за Панагюрския революционен кръг. Тя и жената, която сам Раковски качва на бял кон, за да развее знамето ушито от нея по времето на Априлското въстание. Но нека подхванем нещата малко по отрано. През януари 1856 година в Панагюрище се ражда Райкя, която по-късно след завръщането си от Русия става Райна и така я помним и до днес. Още от рано будната същност на девойката проличава в училище и тя е избрана от панагюрското общество да продължи образованието си в Стара Загора и тамошното девическо училище. Всичко това, за да се върне после в родния град, като учителка. За нещастие на будната девойка участието й в Априлското въстание има тежки последствия за нея. Тя е млада, будна, влюбена в Раковски и устремена към освобождението на родината, но въстанието бива потушено зверски. Знамето и заръчва да ушие не друг, а Раковски, когато девойката е млада учителка в Панагюрище. На 22 април знамето е осветено, а през нощта Райна Футекова му пришива и пискюлите. После минава шествие из града, тя запасана със сабя и револвер, развяваща революционерското знаме.

Турците хващат младата девойка и я захвърлят в Пловдивския затвор, като я подлагат на множество зверства. Бита, малтретирана и изнасилвана само на 20 младата революционерка е дамгосана за цял живот. Едва ли Райна е мислила за тежките последствия, когато заедно с пет други момичета е шиела българското знаме и се е осмелила да го развее пред лицето на поробителите на бял кон. През лятото на 1876 година по улиците на Пловдив, Райна Княгиня е разкарвана из улиците на града полугола, с вързани ръце , замеряна е с камъни и английския журналист Мак Гахан я сравнява с Жана Д’Арк. Всичко това се променя, когато консула на Америка Скайлер освобождава Райна и тя е поета от консула на Русия у нас Найден Геров. Изпратена е да учи в Русия, като тя самата избира акушерство. През цялото време българката мечтае за Родината, за нейното освобождение и за завръщането си, което вече става в освободена България. Но, как продължават нещата? Баба Тонка и Райна Княгиня доживяват свободна България, но какво ги очаква?

Тонка Обретенова, баба Тонка от село Червен

Съдбата на баба Тонка е доста по-различна от тази на младата и непокорна Райна Княгиня. Тя се ражда през 1812 година в село Червен, Русенска област. Дете в многолюдно българско селско семейство Тонка се жени за Тихо Обретенов, търговец от Русе. Тя му ражда 5 момчета и две момичета. Макар и да не е шила революционно знаме, дъщеря й е шила, а домът на твърдата българка е сигурен пристан за всеки революционер. Тя е доверено лице на самия Дякон – Васил Левски. Освен морална и организационна подкрепа на революционните комитети, баба Тонка им оказва и финансова помощ. Думите на баба Тонка: „Четирима сина загубих! Двата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златен лъв!“ – отекват през вековете. Синовете й Петър и Ангел са четници в четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Останалите двама сина Георги и Никола са четници на Ботев и Стоил войвода. Дъщерята на баба Тонка Петрана ушива знамето на въстаниците от Червен.

Другата дъщеря на великата българка Анастасия е жена на Захари Стоянов, който в книгата си „Записки по българските въстания“ описва голяма част от революционните подвизи на Тонка Обретенова. Баба Тонка и Райна Княгиня са въведени в революционното дело от Раковски. Тонка се бори не само за независима България, но и за независимата ни православна църква. През 1871 година самият Левски организира Русенския революционен комитет в дома на баба Тонка. През 1875 година избухва за кратко Старозагорското въстание и синовете на баба Тонка Георги и Никола бягат в Румъния. Дъщеря и Петрана също се укрива, а Петър и Ангел вече са мъртви. Тонка остава само с Анастасия. През 1876 година Стамболов организира нови въстания, този път Георги и Никола са водачи на Врачански и Сливенски революционен окръг. Въстанието е потушено, а двамата са заточени до живот. Какво се случва след Освобождението обаче?

Баба Тонка и Райна Княгиня след Освобождението на България

Баба Тонка и Райна Княгиня преди Освобождението са две революционерки, всяка със своя принос за революцията и последващата победа. Едната губи децата си в кървавите битки, другата себе си.

Какво се случва с Райна Княгиня след Освобождението?

Райна Княгиня и синовете и внучката и

Райна княгиня със снаха си Дафина и първата си внучка – Райна Иванова Дипчева. Зад тях от ляво на дясно са синовете и – Владимир, Георги, Асен и Иван Дипчеви

След, като учи акушерство в Русия, Райна се връща в родината и става учителка в Търново. За Панагюрище не може да става и въпрос, там тя е пропаднала жена, макар и да е дала всичко за родината! Докато е в Русия Райна получава писмо от Васил Дипчев и когато е във ваканция в Панагюрище се срещат. Той е кмет на Панагюрище и през 1882 година се венчават, макар и с неодобрението на семейството на Дипчев. Райна Княгиня е вече къщовница и ражда на съпруга си 5 момчета, едното от които умира. През 1898 година тя остава вдовица с 4 малки деца, болна от туберкулоза, заради нелекия си живот преди Освобождението. Райна изпада в крайна бедност премествайки се в София, където акушерства на жените на дипломати. Поради бедността си Райна изпраща и 4-та си сина на военна служба с държавна издръжка. Иван Дипчев става генерал и е участвал в Първата Световна война и Балканската война. Той обаче е изпратен в концлагер от комунистическата власт, като по-късно е позорно осъден и издъхва в болница, днес не се знае гроба му! Владимир Дипчев също е офицер и герой от Балканската война, но след 1944-та изчезва незнайно къде, убит и непогребан. Семейството му е преследвано и изпратено в концлагер. Асен Дипчев също е офицер и е изпратен от комунистите в концлагер, а Георги Дипчев се заселва в Бургас и умира от рак, единствен не покосен от комунистите. Добре, че великата Райна Княгиня не вижда всичкото това зверство, защото умира през 1917 година покосена от болест и лудост. Чак през 1976 тленните й останки се пренасят от София в Панагюрище, в двора на бащината й къща.

Баба Тонка след Освобождението

Баба Тонка и Райна Княгиня имат много общо, макар и животите им на пръв поглед да са различни. След Освобождението синовете на Тонка Обретенова са освободени и се завръщат в родния дом. Историята разказва, как пазилата черепа на Стефан Караджа, злочеста майка, се извива в лудо хоро, в двора на къщата си – когато видяла синовете си. През март 1893-та година баба Тонка умира и е погребана в Русе. Това, което обаче последва рода и наследниците й след 1944-та година е кошмарно. Те са подложени на репресии, конфискация на имущество и нейната внучка Тонка изчезва безследно! Никола Обретенов има дъщеря на име Тонка, която по-късно по мъж става Просеничкова и е разстреляна заедно със съпруга си от комунистическата власт. Потомък на великата българка е и внучката й Захаринка, която е дъщеря на Анастасия и Захари Стоянов. Тя е живяла в Германия. Дъщерите на Тонка Просеничкова имат нелека съдба, едната Милкана умира от менингит, след смъртта на родителите си, а другата Лиляна е изпратена в концлагер. Тя през 1949-та се омъжва за художника Ненко Балкански. През 1957-ма година Лиляна предава на Историческия музей в Русе черепа на хаджи Димитър, който наследява от баща си, а той от майка си Тонка Обретенова.

Също, както синовете и наследниците на Райна Княгиня, така и тези на баба Тонка са жестоко преследвани, наместо тачени. Двете жени дали всичко за родината са забравени и днес помним едни отвлечени техни образи. Баба Тонка и Райна Княгиня, мъчениците на свободата, която им отнема всичко, а после когато идва не им дава нищо освен страдание и преследване. Баба Тонка и Райна Княгиня стават нереални образи, къщите им музей западат и гният, как е днес не знаем? Парадокс на времето, на властта, на забравата и на човешката неблагодарност!

Ако искате да прочете още за България, българските знамена и революция, прочетете тази наша статия.